Читать «Заклинателка» онлайн - страница 28

Ранди отново вдигна острието.

Теа достигна съзнанието му. Или по-скоро влетя в него. Направи го съвършено инстинктивно. Бе уплашена до смърт и мислеше единствено за това, че Ранди можеше да убие Кевин, а може би и Блейс.

Почувства болка, скръб и ярост, сякаш пред нея беше див звяр, мятащ се в тясна клетка. Успя да задържи ума му само за миг, но този миг беше достатъчен Ерик да плисне двете чаши с пунш в лицето на Ранди. Той изкрещя и се обърна към Ерик.

Теа почувства истински ужас. Ранди замахна с бръснача, но Ерик беше бърз. Той отскочи назад и мина зад гърба на Ранди, който се обърна и отново замахна. Ставащото приличаше на страховит танц, при който двамата се въртяха в смъртоносен кръг, отново и отново.

Теа беше вече скована от ужас, който се усилваше с всяко следващо завъртане. Ерик все още успяваше да избегне проблясващото острие. В този момент погледът й беше привлечен от някакво неочаквано раздвижване на дансинга, предизвикано от господин Адкинс и още двама учители. Те се приближиха предпазливо към Ранди, настъпи суматоха и когато всичко свърши, Ранди беше на земята, притиснат под телата им.

Отвън се чуха полицейски сирени. Ерик се отдръпна от камарата тела на пода. Задъхан, той погледна към Теа. Тя кимна в знак, че е добре и затвори очи.

Почувства се отпаднала и безсилна. Сега щяха да отведат Ранди и тя не можеше да му помогне по никакъв начин. Животът му изглеждаше разрушен.

В този момент я обзе срам, че е вещица.

— Добре — каза господин Адкинс. — А сега всички да излезем оттук. Партито свърши. — Той погледна към Блейс, която се беше навела над Кевин и притискаше салфетка до бузата му. — Вие двамата може да останете — добави учителят, слагайки ръка на рамото на Блейс. — Добре ли си?

Блейс го погледна страдалчески с големите си сиви очи.

— Мисля, че да — каза тя смело.

Господин Адкинс преглътна, а ръката му стисна леко рамото на Блейс. Теа го чу да промърморва нещо от рода на „Бедното момиче“.

„О, това е нелепо“, помисли си Теа. Но макар и да беше егоистично, въздъхна с облекчение. Поне този път Блейс не се беше забъркала в неприятности, нямаше да изключат нито едната от двете и баба им нямаше да бъде злепоставена пред Вътрешния кръг.

Всъщност Блейс не беше особено разтревожена за Кевин, макар на лицето й да беше изписано искрено съчувствие. Сякаш наистина я беше грижа.

Теа мина покрай протегнатата ръка на учителя.

— Добре ли си? — прошепна тя в ухото на Блейс, която я погледна загадъчно. Тогава Теа видя малкото шишенце, скрито в салфетката й. Беше пълно с кръв.

— Ти… — Задъхана, Теа така и не можа да каже нищо повече.

Блейс направи гримаса, която вероятно означаваше: „Знам. Но възможността беше твърде добра, за да я изпусна.“

Теа отстъпи назад и се втурна към Ерик. Той обгърна рамото й с ръка.

— Тя добре ли е?

— Нищо й няма. Искам да се махна оттук.

Ерик я погледна. Беше раздърпан, рошав, а очите му тъмнееха.

— Да тръгваме — каза кратко той.

На излизане минаха покрай Вивиан и Селена. Теа не можеше да отрече, че изглеждаха шокирани и нещастни, но се съмняваше дали това щеше да продължи дълго.