Читать «Заклинателка» онлайн - страница 27

Нито Бък, нито Дуейн бяха наблизо, за да я защитят, ако беше нужно. Но тя не изглеждаше уплашена. Блейс винаги се беше отличава с невероятната си смелост. Сега тя стоеше с едната ръка на кръста и Теа виждаше, че братовчедка й много добре знае кой се приближава към нея.

Сетне Теа забеляза в суматохата още нещо. Ерик, който се връщаше с две чаши пунш от другата страна на дансинга. Пристъпваше бавно към маскираното момче, също като нея.

Опита се да срещне погледа му, но хората се бяха скупчили много нагъсто.

— Виждали ли сте я? — попита момчето, обръщайки се към една двойка точно пред Блейс. — Искам да знам…

Двойката се раздели, люшвайки се настрани като кегли за боулинг, и зад нея се откри Блейс — висока и елегантна в черния си костюм, със светлини, блещукащи в черната й коса.

— Тук съм, Ранди — каза тя. — Какво искаш да знаеш?

Ранди Марик се спря задъхан. Дишането му звучеше приглушено от съприкосновението на дъха му с пластмасовата маска. В залата беше настъпило зловещо мълчание.

Теа пристъпваше тихо. Ерик правеше същото от другата страна. Веднага щом я забеляза, той поклати глава и тя прочете по устните му, че й казва да стои настрана.

Да, а ти междувременно ще се справиш с него, въоръжен с две чаши с пунш в ръцете.

— Ти стой настрана — прошепна му тя почти беззвучно.

Ръката на Ранди трепереше, карайки бръснача да проблясва. Дишаше тежко.

— Какво има Ранди? — попита Блейс. Токчето на едната от обувките й потропваше нетърпеливо.

— Чувствам се зле — почти проплака Ранди. Изведнъж се създаде впечатлението, че главата му не е добре свързана с шията му. — Липсваш ми.

Гласът му накара Теа да настръхне. Звучеше като човек с ръста на осемнайсетгодишен и ума на четиригодишно дете.

— Плача през цялото време — каза Ранди.

С лявата си ръка той махна маската от лицето си. Кевин се отдръпна. Теа почувства да я залива вълна на ужас.

Ранди плачеше кръв. Кървави струи се стичаха от двете му очи, смесени с обикновени сълзи.

„Заклинание?“ — запита се Теа. Не, по-скоро се беше порязал сам. Направил беше два сърповидни разреза под очите си и кръвта се стичаше оттам.

Останалата част от лицето му също бе ужасяваща. Беше ужасно блед и по страните му беше набола брада. Очите му гледаха диво. Косата му, която винаги бе имала червеникаворус копринен оттенък, сега беше полепнала по лицето му като слама.

— И пропътува целия път от Ню Хампшир, за да ми кажеш това? — попипа Блейс, завъртайки очи.

Ранди издиша въздуха в гърдите си, изхлипвайки.

Това сякаш направи Кевин по-смел.

— Виж, човече, не те познавам, но те съветвам да стоиш настрана от нея — каза той. — По-добре се прибери вкъщи и се стегни малко.

Това беше грешка. Дивите очи над окървавените страни се вторачиха в Кевин.

— Кой си ти? — попита Ранди глухо и направи крачка напред. — Кой… си… ти?

— Кевин, отдръпни се — каза Теа бързо.

Но беше твърде късно. Ръката с бръснача описа мълниеносна дъга и от лицето на Кевин бликна кръв.

6

Кевин изкрещя, притискайки с ръка бузата си.

— Поряза ме! Той ме поряза! — Между пръстите му течеше кръв.