Читать «Заклинателка» онлайн - страница 18

„Не. Не това — помисли си тя. — Имаш смес, с която да събудиш интерес и симпатия. Достатъчно е силна, за да го накараш да те чуе. Не се нуждаеш от нищо друго.“ Въпреки това не можа да устои на изкушението и ръката й сякаш сама се протегна към меката торбичка. Щеше само да надникне в нея.

Беше пълна с червеникавокафяви стърготини, всяка с големината на нокът и приятно ухание на дървесина.

Коренът от Йемона. Гарантиращ спечелването на желаното сърце. Обикновено забранен за млади вещици. Дръзко, без да се замисля повече, Теа изсипа известно количество от стърготините в торбичката си и после върна кожената кесия с корена на мястото й.

— Измисли ли го най-накрая? — каза глас зад нея.

Теа се обърна. Баба й стоеше на тясното стълбище, водещо към втория етаж над магазина.

— Ъ… какво? — Теа държеше торбичката зад гърба си.

— Избра ли с какво ще се занимаваш? Билки, камъни, амулети… Надявам се, че няма да си от онези припяващи момичета. Мразя тази виеща съвременна музика.

Теа обичаше музиката. Всъщност обичаше всички неща, които баба й спомена, но най-много обичаше животните. В кариерата на една вещица обаче нямаше много място за животни. Не и откакто личните питомци бяха обявени извън закона през Времената на Инквизицията.

Да, една магьосница можеше да използва части от животни, разбира се. Крак на гущер или език от славей. Блейс често се домогваше до животните на Теа с такива цели, но Теа винаги успяваше да я спре.

— Не знам, бабо — отвърна тя. — Все още не съм решила.

— Е, имаш време… Макар и не твърде много — каза баба й, вървейки бавно към нея. Лицето на Едит Хармън беше цялото в бръчки, беше прегърбена и използваше два бастуна, но иначе не изглеждаше никак зле за стогодишна старица, която въртеше свой бизнес и държеше в ръцете си всички вещици в страната.

— Не забравяй, предстои ви да вземете важни решения, когато станете на осемнайсет. Ти и Блейс сте последните в рода. Последните преки потомки на Елвиза. Това означава, че имате отговорности и трябва да служите за пример.

— Знам — отвърна Теа. Когато станеше на осемнайсет, трябваше да избере не само специалността си, но и към кой кръг да се присъедини до края на живота си — този на Здрача или на Мрака. — Ще си помисля, бабо — обеща тя, слагайки свободната си ръка върху тази на възрастната жена. — Все още имам шест месеца.

Баба й погали косата й с жилестата си нежна ръка, което пропъди и последните следи от главоболието й. Все още държейки торбичката зад гърба си, Теа попита:

— Бабо, много ли си ядосана за това, че ще бъдем тази учебна година при теб?

— Ами, ядете твърде много и оставяте коси в банята… но мисля, че мога да го понеса. — Баба й се усмихна, но после се навъси. — Единствено, при условие че се държите прилично до края на месеца.

„Ето, пак същото“, помисли си Теа.

— Но какво ще стане в края на месеца.

Баба й я погледна строго.

— Тогава е празникът на Саун⁵, разбира се! Нощта на Вси светии.

— Знам това — отвърна Теа. Дори хората празнуваха Хелоуин. Тя се замисли, дали баба й не подготвяше по този повод една от своите особени магии.