Читать «Заклинателка» онлайн - страница 17

— Ние е Вив също можем да помогнем — промърмори Селена. — Бързо ще свикнеш.

— Не, благодаря — отвърна Теа. Гордостта й беше наранена и страните й горяха. — Мога и сама да се справя. Утре. Но вече имам план.

Дани хвана ръката й под масата.

— Разбира се, че ще се справиш.

— Само гледай наистина да е утре, защото може да реша, че всъщност не го искаш — предупреди я Блейс.

После за огромно облекчение на Теа звънецът би.

— Глог, бял равнец, ангелика… — Теа се взираше през тънкото синьо стъкло на едно ненадписано бурканче. — Някакъв вид гадно прахче… — Беше в магазина на баба си, сега опустял, защото беше затворен за вечерта. Стоейки сред всички тези билки, скъпоценни камъни и амулети, Теа се чувстваше някак сигурна и уверена. Сякаш държеше нещата под контрол.

„Обичам това място“, помисли си тя, оглеждайки се наоколо — лавици от пода до тавана, пълни с шишенца, кутии и прашни мускали. Цяла една стена беше отделена само за камъни: необработени и полирани, редки и полускъпоценни, някои неотдавна извадени от земята, други със символи или гравирани думи, които им придаваха сила. Теа обичаше да слага ръцете си върху тях и да шепти имената им: турмалин, аметист, меден топаз, бял нефрит.

След това идваше ред на хубаво ухаещите билки — всичко, от което се нуждаеш, за да излекуваш депресия, да привлечеш вниманието на момче, да облекчиш болки от артрит или да прокълнеш хазяина си. Някои от тях — най-обикновените — действаха, независимо дали си вещица или не. Те бяха просто природни лекове и баба й ги продаваше дори и на хора. Но истинските магии и заклинания изискваха тайни познания и тъмни сили и никой човек не можеше да се възползва от мощта им.

Теа приготвяше истинска магия.

Най-напред се нуждаеше от душевен покой. Това беше необходимо за всеки любовен еликсир. Отвори една метална кутия и извади внимателно от нея шепа изсушени лилави и жълти цветя. След това изсипа част от тях в мрежеста торбичка.

Какво друго? Щеше да й трябва също цвят от рози. Разви капачката на голямо керамично бурканче и вдиша сладостното ухание, докато ги ръсеше.

Лайка, да. Розмарин, да. А също и лавандула. Махна тапата на малко шишенце лавандулова есенция. Можеше да използва част от нея още сега. Смеси я върху дланта си с една чаена лъжичка масло от жожоба и после с тампонче намаза врата си с благоуханната течност.

Кръв, бягай! Болка, отслабвай!

Напрежението във врата й започна да намалява почти веднага. Пое си дълбоко въздух и се огледа.

Някои специални камъни, така наречените кости на земята, можеха да свършат добра работа. Розов кварц за привличане. Парченце кехлибар за чар. О, и магнетит за обаяние и малки парчета гранат за страст.

Готово. Утре сутринта щеше да запали около себе си кръг от червени свещи и да се изкъпе, пускайки торбичката с еликсира във водата. Могъщата смес, нейното благоухание и есенция щяха да пропият в кожата й. И когато излезеше, щеше да е неотразима.

Тъкмо се канеше да си тръгне, когато една кожена торбичка грабна окото й.