Читать «Заклинателка» онлайн - страница 19

— Тази година Вътрешният кръг е решил да проведе церемонията в пустинята — каза баба й рязко.

— В пустинята? Искаш да кажеш тук? Вътрешният кръг ще идва тук? Майка Кибела и Арадия и всички останали?

— Всички — потвърди баба й и изведнъж лицето й стана сурово. — И в името на въздуха и огъня, не искам да дойдат тук само за да видят как вие оплесквате всичко. Както знаеш, все пак се ползвам с известна репутация.

Теа кимна, малко учудена.

— Ъ-ъ… сега разбирам защо си толкова притеснена. Но ти обещавам, че няма да те злепоставим.

— Добре.

Теа се опита дискретно да пъхне торбичката под мишницата си, тръгвайки към стълбите, но в този момент възрастната жена добави:

— Най-добре добави малко живовляк, за да свържеш всички съставки.

Теа усети как се изчервява.

— О… благодаря ти, бабо — каза тя и отиде да потърси живовляк.

Над магазина имаше две неголеми стаи и малка кухня. Едната беше на баба й, а другата деляха с Блейс. Тобаяс, чиракът на баба, беше наврян в работилницата на долния етаж.

Блейс лежеше на леглото и четеше тънка книжка с червена корица. Поезия. Въпреки лекомислието си, тя не беше глупава.

— Познай какво научих — рече Теа и без да дочака отговора на Блейс, й каза новината за идването на Вътрешния кръг.

Междувременно следеше внимателно изражението на братовчедка си, за да види дали на него ще се изпише уплаха или тревога, но вместо това Блейс само се прозя и се протегна като сита котка.

— Добре. Значи може би отново ще имаме шанса да видим как призовават предците ни. — Тя повдигна многозначително вежди, гледайки към Теа. Преди две години във Върмънт, докато светът празнуваше Хелоуин, те се бяха скрили зад едно кленово дърво, за да проследят заклинанията, които се правеха на празника Саун. Видяха как старейшините от Вътрешния кръг използват магиите на Хеката — най-древната вещица от всички, богиня на луната, нощта и магьосничеството, за да призоват духовете отвъд воала… За Теа видяното беше страшно и вълнуващо. За Блейс само вълнуващо.

Разбра, че няма да успее да разтревожи Блейс.

Теа погледна трите сини цветчета във формата на звезда, лежащи на дланта й, и после едно по едно ги изяде.

— Сега кажи „Ego borago guadia semper ago“ — нареди й Селена. — Означава „Аз, билката пореч, винаги нося кураж“. Старо римско заклинание.

Теа прошепна думите. Втори пореден ден тя беше във вътрешния двор и гледаше към пясъчнорусата коса в другия му край.

— Хвани го, тигрице — каза Блейс. Вивиан и Дани кимнаха окуражително. Теа разкърши рамене и се насочи към него.

Веднага щом я видя да идва, Ерик тръгна по една странична пътека.

„Глупак — помисли си Теа. — Не знаеш кое е добро за теб. Може би просто трябва да те оставя на Блейс.“

Но тя го проследи. Той се беше спрял малко встрани от сградите и се взираше в далечината. Виждаше само профила му, който беше хубав, правилен, но излъчваше някаква самота.

Теа преглътна, усещайки сладостта от цветето.

Просто ще го попитам „Какво става?“ и ще се държа непринудено, помисли си тя. Но вместо това, неочаквано за нея, се чу да казва: