Читать «Заклинателка» онлайн - страница 20

— Извинявай.

Той веднага се обърна и я погледна стреснато.

— Искаш ми извинение?

— Да, извинявай, че те проследих.

Ерик премигна и на Теа й се стори, че страните му леко порозовяха под загорялата му кожа.

— Мислех, че си ми ядосана, защото непрекъснато те гледах. Не исках да те нервирам повече.

— Гледал си ме? — Теа почувства, че сама се изчервява. Стори й се, че усеща как билките, които се бяха пропили в кожата й от банята, бавно се изпаряват от тялото й.

— Ами… опитвах се да не го правя. Успях да сведа нещата до един поглед на всеки трийсет секунди — каза той сериозно.

Теа без малко не прихна.

— Е, аз пък нямам нищо против — отвърна тя. Сега беше сигурна, че усеща уханието на любовния еликсир. Замайващия аромат на рози, теменуги и корена на Йемона.

Ерик като че ли действително не я изпускаше от погледа си.

— Съжалявам, че се държах като кретен по-рано. Имам предвид случая със змията. Наистина не съм се опитвал да те свалям.

Теа чу в ума си тревожен шепот. Не й се искаше да мисли за случилото се в пустинята.

— Да, добре, знам — отвърна тя. Той я гледаше толкова напрегнато, а очите му бяха така наситено зелени и дълбоки… — Ами… исках да поговоря с теб, защото в събота в училище ще има танци… И си помислих, че можем да отидем заедно.

В последния момент се сети, че при хората обикновено момчето канеше момичето на танци. Може би не трябваше да е толкова пряма.

Но той изглеждаше изключително щастлив.

— Шегуваш се? Сериозно? Искаш да отидеш с мен?

Теа кимна.

— Страхотно. Искам да кажа, благодаря ти. — Беше толкова развълнуван, като дете на празника Белтейн⁶. После лицето му посърна.

— Забравих. Обещах на доктор Селинджър, това е шефът ми във ветеринарната клиника, че ще поема нощно дежурство в събота. От полунощ до осем сутринта. Някой трябва да се грижи за животните, които остават там за през нощта, а доктор Селинджър ще е на конференция извън града.

— Няма проблем — каза Теа. — Просто ще останем на танците до полунощ. — За нея този развой на нещата беше успокоителен, защото нямаше да се налага да се преструва дълго пред Блейс.

— Тогава всичко е наред! — Ерик все още изглеждаше щастлив. — И Теа? — Произнесе името й срамежливо, сякаш се страхуваше да го използва. — Може би… може би някой път ще излезем пак заедно. Или пък ще ми дойдеш на гости…

— Ъ-ъ… — Ароматът на Йемона настина я замайваше. — Ами, тази седмица се опитвам да свикна с новото училище… Но може би по-натам.

— Добре, по-натам. — Усмивката му беше неочаквана, почти ослепителна. Променяше лицето му, придавайки му някакво особено обаяние и той вече не изглеждаше толкова трогателно срамежлив. — Ако има нещо, с което мога да ти помогна, само кажи.

„Красив е“, помисли си Теа. Усети как сърцето й се стяга от сладостна болка. До този момент не беше забелязала колко привлекателен е той и как сивите пръски в очите му улавят слънчевите лъчи…

„Престани! — каза си тя рязко. — Това е просто една среща. И не забравяй, че той е един от сганта.“ Почувства се неловко, че използва тази дума дори в мислите си. Трябваше да изкупи това по някакъв начин. Несъзнателно пристъпи към Ерик и вдигна очи към него. Бяха само на сантиметри един от друг и почувства, че й се вие свят.