Читать «Заклинателка» онлайн - страница 16

„Не ме интересува — мислеше си Теа. — Не е моя работа.“

Но въпреки това се чу да казва:

— Не! — Тя се взираше в купчината салфетки, смачкани в ръката й. С крайчеца на окото си виждаше раздразненото изражение на Блейс. Другите може би не разбираха на какво Теа казваше „не“, но Блейс със сигурност беше наясно.

— Попитах те дали го искаш — рече тя. — И отговорът ти беше „не“. Сега какво, да не си промени решението? Искаш ли да си поиграеш с него или не?

Теа се взираше в салфетките. Какво можеше да отговори? „Не мога да кажа нищо, защото съм уплашена? Защото тази сутрин между двама ни се случи нещо и не знам какво е то? Защото ако продължа да го виждам, имам чувството, че може да наруша Закона на Нощния свят. И то не този, който ни забранява да казваме на хората за съществуването ни, а онзи, който не ни позволява да се влюбваме в тях…“

„Не ставай глупава — каза си Теа. — Това изобщо не е вярно. Ти просто искаш да го предпазиш да не свърши като Ранди Марик.“

— Премислих и го искам за себе си — заяви тя на глас.

— И смяташ да си поиграеш с него?

— Да, ще си поиграя с него.

— Е, поздравления тогава. — Вместо да се ядоса, Блейс се усмихна. — Малката ми братовчедка най-накрая порасна.

— О, моля те. — Теа я погледна с укор. Тя и Блейс бяха родени в два съседни дни — Блейс минута преди полунощ, а Теа минута след. Това беше друга причина да са така свързани, но Теа мразеше, когато Блейс се правеше на по-голяма.

Блейс се усмихна, сивите й очи блестяха.

— А ето го и твоя „любим“ — каза тя, преструвайки се на учудена. Теа проследи погледа й и видя фигура с пясъчноруса коса и дълги крака в другия край на вътрешния двор. — Какъв късмет — продължи Блейс. — Защо просто не отидеш да го поканиш на танците?

4

В този момент Теа почти мразеше братовчедка си. Но нямаше какво да стори. Четири чифта очи я наблюдаваха внимателно, сивите на Блейс, смарагдовозелените на Вивиан, тъмносините на Селена и кадифените на Дани. Всички очакваха реакцията й.

Теа стана и се запъти към другия край на двора. Имаше чувството, че всички я гледат. Опитваше се да върви сигурно и уверено и да запази лицето си спокойно, което не беше никак лесно. Колкото повече се приближаваше към пясъчнорусата коса, толкова повече й се искаше да се обърне и да побегне. Чувстваше се като в тунел — всичко около нея бе замъглено, единственото ясно нещо беше профилът на Ерик.

Най-накрая той я забеляза и като че ли се стресна. За момент очите му — по-яркозелени от тези на Вивиан, но дълбоки и невинни — срещнаха нейните.

После, без да каже и дума, Ерик се обърна, тръгна по една пътека между две сгради и изчезна, преди Теа да осъзнае какво се случва.

Тя стоеше като вкаменена. Почувства огромна празнота у себе си, която единствено туптящото й сърце се опитваше да запълни.

Добре, той ме ненавижда, не мога да го виня. И може би така е по-добре. Може би Блейс ще се съгласи всички да забравим за него. Но когато се върна на сенчестата маса, Блейс гледаше намръщено.

— Просто още нямаш необходимия подход — отбеляза тя. — Няма значение, аз ще те науча.