Читать «Заклинателка» онлайн - страница 15

„Значи затова искаше да се погрижи за змията — помисли си Теа. — И затова имаше рисунки на плоски червеи в тетрадката си.“

— И е толкова сладък — промърмори Селена. — Срамежлив е с момичетата и почти не разговаря с тях. Никоя от нас не е постигнала какъвто и да е успех с него.

— Това е така, защото нямате правилния подход — отбеляза Блейс с леко премрежен поглед.

Стомахът на Теа се преобърна и почувства остро главоболие. В следващия момент направи единственото, което й дойде наум.

— Блейс — рече тя и погледна братовчедка си право в очите, отправяйки й открита молба. — Блейс, слушай. Никога не съм те молила за нещо, нали? Но сега ще го сторя. Искам да оставиш Ерик на мира. Направи това за мен? В името на Единството.

Блейс притвори бавно очи и отпи голяма глътка от студения си чай.

— Теа, защо си толкова ядосана?

— Не съм ядосана.

— Не знаех, че те е грижа за него.

— Не е вярно. Искам да кажа… изобщо не ми пука за него. Но се притеснявам за теб, за всички нас. Мисля… — Теа нямаше намерение да каже това, което каза, но думите сами се изляха от устата й: — Мисля, че е възможно той да подозира нещо за нас. Тази сутрин ми каза, че изглеждам много по-различно от останалите момичета… — В следващия момент реши, че не е разумно да им разкаже как Ерик се е досетил, че го е излекувала. Това щеше да е много опасно, особено имайки предвид, че Вивиан и Селена можеха да се разприказват.

Зениците на Блейс се бяха разширили.

— Искаш да кажеш… Смяташ, че той е медиум?

— Не, не. — Теа знаеше, че той не е такъв. Беше влязла в ума му и знаеше, Ерик не произхождаше от някое изгубено семейство на вещици. Нямаше никакви способности. Беше толкова човек, колкото змията си беше змия.

— Добре тогава — каза Блейс и се подсмихна. — Той просто смята, че си различна, а това не е нещо, за което трябва да се притесняваме. Ние това и искаме, да мислят, че сме различни.

Блейс не я разбра, а и Теа не можеше да й обясни нищо повече. Не и без да нагази в прекалено дълбоки води.

— И така, ако нямаш нищо против, просто приеми, че съм предявила права над него — каза Блейс любезно. — А сега да видим какво ще правим с момчетата на танците. Като начало мисля, че трябва да пролеем кръвта им.

— Да пролеем какво? — рече Дани, надигайки се от стола си.

— Само малко — каза Блейс нехайно. — Това ще бъде изключително важно за някои от магиите, които можем да решим да направим по-късно.

— Ами успех тогава — каза Дани. — Между другото, хората не обичат да проливат кръвта им. Това ги плаши.

Блейс леко се усмихна.

— Не мисля така — каза тя. — Ти още не ги разбираш тези работи. Ако го правиш както трябва, няма проблем. Те наистина се плашат, понякога се шокират и все пак продължават да се връщат за още.

Самата Дани изглеждаше шокирана, но въпреки това гледаше Блейс като хипнотизирана.

— Но защо искаш да ги нараняваш?

— Просто правим това, което е в природата ни — измърка Блейс.