Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 89

Наистина вървеше чудесно. Върху една плочка беше написано: „Марк III, многоцелеви, основно предназначение: оперативен танк «Унищожи врага», сериен №ЕТ — 5364724354–7. Да се използват само енергийни капсули и дихателен газ производство на Фаро. Фаро е въздухът и енергията на живота.“

— Фаро част от Междугалактическата ли е? — попита Джони.

Търл за момент вдигна очи от пътя и погледна подозрително към него.

— Не си затормозявай глупавия животински мозък, никога няма да схванеш колко голяма е Междугалактическата. Тя има монопол над всички галактики. Дори и да имаш хиляда мозъка, не можеш да си представиш размерите и мащаба й.

— Всичко се ръководи от твоята планета, така ли?

— А защо не? — попита Търл. — Нещо нередно ли виждаш в това?

— Не — отговори Джони, — не, просто ми се струва прекалено голяма компания, за да бъде управлявана от една планета.

— Но тя не е единствената на Психло — възрази Търл. — Има още дванадесет компании, големи колкото Междугалактическата, и Психло ръководи всички.

— Трябва да е доста голяма планета? — подпита Джони.

— Голяма и силна — наду се Търл. Нямаше да е зле да го изплаши още малко. — Психло може да унищожи всяка изпречила се на пътя й съпротива и го е правила. Една резолюция от най-високо място върху заповедта — и цяла раса може да изчезне!

— Както е станало с чинкосите, нали? — попита Джони.

— Да — отговори Търл рязко.

— Както е станало и с човешката раса?

— Да, и същото ще се случи с тъпоумното животно, ако не си затваря устата — каза Търл, внезапно раздразнен.

— Благодаря — отвърна Джони.

— Така вече е по-добре. Май започваш да се държиш както трябва — доброто настроение на Търл се върна, защото не разбра, че това „благодаря“ беше за получената жизненоважна информация.

Неусетно се оказаха в покрайнините на града.

— Къде се намираме? — попита Джони.

— Някога са го наричали Денвър.

Аха, помисли си Джони. Значи Голямото село се е казвало Денвър. И ако то е имало име, значи са съществували и други села. Той се пресегна, взе наръчника на чинкосите за областта и точно четеше за библиотеката, когато земеходът спря.

— А сега къде сме? — поинтересува се Джони, като се оглеждаше наоколо. Бяха в източните покрайнини на града.

— Винаги съм мислел, че си глупаво животно — каза Търл. — Това е мястото, където… — изведнаж се разсмя така, че дори не можеше да говори, — където ти нападна танка, а?

Джони се огледа. Наистина позна мястото. Околността се виждаше през тесните амбразури.

— Какво търсим тук?

Търл оголи зъби, както вярваше, в най-приятелска усмивка:

— Търсим коня ти. Не е ли чудесно?

Джони разсъждаваше бързо. Тук имаше някакъв капан. Не биваше да губи самообладание. Не се виждаха кости, но това все още не означаваше нищо, защото диви животни имаше колкото щеш. Сигурно тогава Уиндсплитър беше тичал известно време след тях, а после се е върнал обратно у дома, в планините.

— Тук има безброй животни — каза Джони. — Как мислиш да откриеш сред тях два коня?

— Глупаво животно, нищо не разбираш от техника, а тя може всичко. Погледни тук. — Търл включи огромен екран, вграден в таблото пред тях. Появи се картина на цялата околност. Натисна едно копче и тя вече можеше да бъде наблюдавана от различни ъгли.