Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 90

Сетне натисна друго и отгоре се чу гръм като от слаба експлозия. През люка на покрива Джони видя как във въздуха на височина около тридесет метра се издига въртящ се предмет. Търл дръпна една ръчка и предметът продължи да се движи нагоре. След това я бутна обратно и той слезе надолу. На екрана се появяваше всичко, което можеше да се види от неговата височина.

— Ето защо не можа да се измъкнеш — каза Търл. — Виж! — завъртя друго копче и образът на екрана сякаш се приближи. Натисна трето, над което пишеше „Търсене на източници на топлина“, и превключи сондата на автоматичен режим.

Джони наблюдаваше как камерата се фокусира върху стада диви животни, образът се увеличаваше и смаляваше, прехвърляше се от животно на животно и изследваше подробно всяко едно от тях.

— Просто стой кротко и гледай! — заповяда Търл. — Ако видиш коня си, ми кажи — той се разсмя. — Шефът на сигурността за цялата Земя да работи като служба за откриване на загубените питомци на някакво си животно — шегата му хареса и Търл се разсмя още по-силно.

На екрана се появяваха безбройни стада диви говеда. Виждаха се и вълци — малки, слезли от близките планини, и големи, дошли от север. Имаше и койоти, забеляза дори една гърмяща змия. Но от конете нямаше и следа.

— Добре — каза Търл. — Просто ще тръгнем на юг. Дръж си очите отворени, животно, и ще си получиш коня обратно.

Движеха се бавно. Джони наблюдаваше екрана. Времето течеше, а конете ги нямаше никъде.

Търл стана раздразнителен. Натиск. Натиск. Днес нямаше късмет.

— Няма ги и това е — каза Джони. Но дори и да беше видял Уиндсплитър, не би му казал.

Търл също погледна екрана. Пред тях се издигаше малък хълм. Върхът му беше каменист, а по склоновете му растяха дървета, които хвърляха дебела сянка. На север в равнината пасяха диви говеда, някои от тях имаха огромни рога. Щом не можа да го изнуди, ще трябва да го изплаши. Така денят му нямаше да е отишъл напразно. Направи завой, вкара танка между дърветата и спря.

— Слизай! — заповяда Търл. Постави маската си и натисна копчетата за вратите. Отпусна въжето, бръкна под огромната седалка и извади една лъчева пушка заедно с торба гранати.

Джони излезе и свали маската си. Затвори клапата на бутилката с въздух, преди да я остави на седалката. Бяха пътували доста дълго.

Търл застана в края на горичката. Скалистият връх беше зад гърба му, а пред него се ширеше откритата равнина.

— Ела тук, животно — нареди му той.

Въжето се опъна и Джони се приближи. Нямаше да се остави да бъде застрелян.

— Ще ти направя малка демонстрация — каза Търл. — В училище бях най-добрият стрелец. Забеляза ли колко точно бяха откъснати главите на плъховете? Някои от тях застрелях на повече от петдесет крачки. Ти май не ме слушаш, животно?

Джони наистина не слушаше. Беше усетил някаква миризма откъм скалите зад тях. Погледна нагоре — имаше дупка. Дали беше пещера? Вятърът отново донесе същата миризма.