Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 88

Джони гледаше втренчено.

Търл посочи криволичещия окоп:

— Ето там се е случило — той направи широко движение с лапата си. — Разгледай го! — и отпусна още малко въжето.

Джони пропълзя до окопа. Не можеше да разбере къде почва и къде свършва. Пред него имаше някакви камъни. Вятърът поклащаше високата трева.

— Разгледай го добре! — повтори Търл.

Джони влезе в него. И тогава ги видя. Бяха минали векове, но личеше, че парчетата желязо някога са били пушки. Виждаха се и остатъци от униформи, полузарити в пръстта.

Внезапно пред очите му изникна картината на няколко отчаяни мъже, които водят храбро едно загубено сражение. Погледна полето пред окопа и си представи как психлоският танк напредва, отстъпва, атакува и накрая безмилостно ги унищожава.

Сърцето на Джони започна лудо да бие, сякаш щеше да изскочи от гърдите му. Кръвта нахлу в главата му.

Търл лениво се подпря на колата.

— Видя ли достатъчно?

— Защо ми показваш всичко това?

Зад маската смехът на Търл прозвуча като приглушен лай.

— За да не ти хрумнат разни глупави идеи, животно. Това е била най-голямата и най-силната отбранителна база на планетата. Един-единствен, нищо и никакъв психлоски танк я е направил на пух и прах само за секунди. Разбра ли?

Джони наистина беше разбрал, но не това, което си мислеше Търл. Чудовището не можеше да чете английски и не забеляза все още ясно изписаните букви върху сградата: „Академия на Военновъздушните сили на Съединените американски щати“.

— Е, хайде, слагай си маската и влизай вътре. Днес имаме да свършим още доста работа.

Джони беше схванал всичко. Това не е била „най-голямата отбранителна база на Земята“. Било е просто военно училище. И тази „шепа мъже“ всъщност са били момчета, курсанти. Те са имали смелостта да се противопоставят на психлоския танк, на смазващото му превъзходство, водели са безнадеждна битка цели три часа!

Тръгнаха. Джони отново се обърна назад и погледна окопа. Били са част от неговия народ. Мъже! Почти се задушаваше. Не са склонили покорно глава. Били са се докрай.

7

Търл караше право на север по обраслата с трева магистрала. Мозъкът му не спираше да работи, макар да се държеше приятелски. Трябва да внушаваш страх и да оказваш натиск. Ако не можеш да оказваш натиск, трябва да предизвикваш страх. Усещаше, че първата стъпка е направена — животното беше респектирано. Но му предстоеше още много, за да го уплаши и притисне, докато го подчини напълно.

— Удобно ли ти е? — попита Търл.

Джони се сепна от съня, който сънуваше с отворени очи, и веднага застана нащрек. Това не беше познатият Търл. Сега беше отпуснат, дори разговорлив. Джони се приготви за изненада.

— Къде отиваме? — попита той.

— Просто ще се повозим. Земеходът е съвсем нов. Ама как върви, а?