Читать «Бойно поле Земя I» онлайн
Л. Рон Хабърд
Л. Рон Хабърд
ПЪРВА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
ВТОРА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
ТРЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
ПЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
ШЕСТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
СЕДМА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
ОСМА ГЛАВА
1
2
3
4
5
ДЕВЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
ДЕСЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
1
2
3
4
5
6
7
8
info
notes
1
Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I
ПЪРВА ГЛАВА
1
— Човекът — каза Търл — е един застрашен вид.
Косматите лапи на братята Чамко увиснаха над широките клавиши на развлекателната лазерна игра. Изпъкналите костни клепачи на Чар се спуснаха върху жълтеникавите му очи, а това означаваше, че е заинтригуван. Дори сервитьорката, която сновеше безшумно и събираше мръсните паници, се закова на мястото си.
Търл не би могъл да направи по-голямо впечатление дори ако беше хвърлил чисто голо момиче от плът и кръв в средата на стаята.
Прозрачният купол на залата за отдих на Междугалактическата минна компания хвърляше черни отблясъци над и около тях, а носещите му греди бяха посребрени от бледата светлина на единствената земна Луна. Тя навлизаше във втората си четвърт през тази лятна нощ.
Търл повдигна кехлибарените си очи от огромната книга — в масивните му лапи тя изглеждаше като детска играчка, и обиколи стаята с поглед. Изведнаж осъзна впечатлението, което бе предизвикал. Развесели се — това нарушаваше монотонността на десетгодишната му служба в този забравен от боговете минен лагер, намиращ се на края на света в една от малките галактики.
С още по-професорски глас, достатъчно гърлен и ръмжащ, Търл повтори мисълта си:
— Човекът е един застрашен вид.
Чар го изгледа намръщено:
— Какво, по дяволите, четеш?
Търл не се стресна от тона му. В края на краищата Чар беше само един от многото началници в мината, докато той беше началник на службата за сигурност.
— Не съм го прочел, а сам стигнах до този извод.
— Все някъде трябва да си го прочел — изръмжа Чар. — Що за книга е това?
Търл я повдигна така, че да може Чар да види задната й корица. Там беше написано: „Общ доклад за геоложките находища, том 250 369“. Като всички подобни книги, тя беше огромна, но изработена от почти безтегловен материал, особено за планета с ниска гравитация, каквато беше Земята. Поради малката си тежест транспортът на това истинско технологическо чудо не се оскъпяваше.
— Р-р-р — изръмжа Чар с отвращение. — Трябва да е стара поне двеста-триста земни години. Ако искаш да се ровиш из разни книги, мога да ти предложа новия доклад на управителния съвет на директорите, в който се казва, че изоставаме с доставката на тридесет и пет партиди боксит.
Братята Чамко се спогледаха, след което отново съсредоточиха вниманието си върху резултата от играта — убиваха живи земни насекоми, затворени в камера с въздух. Но следващите думи на Търл ги отвлякоха от заниманието им.
— Днес — каза той, като пропусна покрай ушите си предложението на Чар за нещо по-делово — получих данните от безпилотния разузнавателен самолет, според които в долината под планинския връх има само тридесет и пет човека. — Търл посочи с лапа очертания от лунната светлина силует на планинската верига.
