Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 91

Търл се наведе и дръпна въжето. Събори го на колене. Джони се изправи и пак впи поглед в пещерата. Стисна здраво боздугана.

Търл ловко зареди една граната в цевта на пушката.

— Гледай сега!

На около осемдесет крачки от тях в откритата равнина пасяха шест диви говеда. Две от тях бяха яки възрастни бици с огромни рога, а другите бяха крави.

Търл насочи пушката нагоре и стреля. Гранатата изсвистя в широка дъга над стадото и падна на земята доста зад него. Екплозията беше в яркозелено. Една крава беше засегната от шрапнел и падна на земята.

Останалите се втурнаха в лудешки бяг. Изплашени от взрива, те препускаха право към Търл.

Той надигна пушката към рамото си.

— Тези копита не са неподвижни, да не помислиш, че попаденията са случайни!

Биковете се приближаваха с бясна скорост, следвани от кравите. Земята трепереше. Разстоянието намаляваше.

Търл започна да дава единични изстрели в бърза последователност. Счупи краката на кравите, те се затъркаляха по земята и мучаха от ужас.

Простреля десния преден крак на по-отдалечения бик. Другият почти беше стигнал до тях.

Още един изстрел и Търл счупи и неговия преден десен крак. Бикът падна само на няколко сантиметра от него.

Въздухът се раздираше от болезнените стонове на ранените животни.

Търл се усмихваше.

Джони го гледаше с ужас — скритата зад маската физиономия беше изкривена от възторг.

Отврати се от чудовището. Търл беше… Джони изведнаж осъзна, че в езика на психлосите няма думата „зъл“. Погледна говедата.

Докато вървеше към тях, здраво стиснал боздугана си, за да ги отърве от мъките им, чу приглушено ръмжене.

Обърна се мълниеносно. Събудена и разгневена, от пещерата бе излязла най-огромната гризли, която беше виждал. Тичаше право към Търл.

— Обърни се! — изкрещя Джони. Гласът му потъна в мученето на дивите говеда. Търл продължаваше да се усмихва.

Мечката изрева.

Търл се втурна да бяга. Но беше твърде късно.

Тя го удари с лапа по гърба с такава сила, че земята потрепери.

Лъчевата пушка бе избита от лапите на Търл и полетя във въздуха към Джони. Той я хвана с лявата си ръка.

За него тя не беше нещо повече от боздуган. Той си имаше собствен и го стовари върху главата на звяра, преди да успее да нанесе втори удар. Улучи мечката точно между очите. Тя се залюля, замаяна от удара, и отклони вниманието си от жертвата.

Замахна със страхотната си лапа. Ноктите й бяха разтворени. Джони се гмурна под нея. Боздуганът се стовари върху черепа й.

Мечката отстъпи и замахна към боздугана. Ремъкът му се скъса.

Джони хвана пушката за цевта. Огромното животно се приближаваше към него с отворена паст.

Прикладът се заби чак до гърлото й.

Джони й нанесе още един удар между очите.

Тя се свлече на земята и ревът й заглъхна.

Крайниците й потрепваха конвулсивно. Мечката умираше.

Джони отстъпи. Търл лежеше на една страна, но беше в съзнание. Маската му беше на мястото си. Гледаше втренчено с широко отворени очи.

Джони продължи да се движи заднешком. Благодареше на Бога, че въжето му не се закачи в нещо и не го спъна по време на борбата. Разгледа пушката и означенията на бутоните и механизмите върху нея. Предпазителят беше вдигнат. Беше заредена. Имаше само няколко драскотини.