Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 78

Докато дългите зимни дни и седмици се нижеха, възникнаха нови затруднения. Исканията му за допълнителна информация от родната планета не бяха удовлетворени. Единственото нещо бяха трохите, които му подхвърлиха за Найп. Това го плашеше още повече. Не получаваше никакви отговори. Можеше да си изпраща спешните запитвания със зелено клеймо, докато му свърши писалката, а те дори нямаше да ги забележат.

Опита един хитър ход — изпрати рапорт за откриването на несъществуващ склад на скрито оръжие. Всъщност това бяха само две стари оръдия от бронз, които се зареждаха от дулото. Някакви работници ги изкопали в мина на континента отвъд океана. Търл написа доклада си така, че да вдигне тревога, но самият той да не пострада — най-обикновен рапорт, в който се излагаха фактите. Не получи отговор. Никакъв.

Проведе разследване, за да провери дали и към докладите на другите служби се отнасяха по същия начин. Не, не беше така. Дори допусна, че Нъмф тайно взема рапортите му от кутията за телепортиране. Но и това не беше.

Сигурен бе, че на родната планета знаят за съществуването му. Оттам бяха потвърдили удължаването на срока на службата му с още десет години, бяха отбелязали положителната препоръка на Нъмф и дори бяха прибавили резолюция — удължаване по преценка на компанията. Значи знаеха, че е жив, а ако имаше някакъв донос или предприети действия срещу него, той непременно щеше да забележи проучванията, на които щяха да го подложат. Не, такива мерки не бяха взети.

От администрацията на родната планета не му оказваха съдействие, следователно сам ще трябва да се измъкне от тази дупка. В главата му се въртеше една стара мъдрост на службите за сигурност — ако някаква ситуация не съществува, а ти е необходима, създай я!

Джобовете му бяха пълни с миниатюрни камери, а той беше известен с умението си да ги монтира така, че да не могат да бъдат открити. Подреди в кабинета си всички записващи устройства, които успя да намери, и държеше вратата постоянно заключена.

Сега се беше залепил за един от екраните и наблюдаваше какво става в гаража. Чакаше Зът да отиде да обядва. На колана си държеше втори ключ за вратата на гаража.

Пред него беше отворена инструкцията на компанията за поведението на персонала — Сигурност, том 989, глава 34а — IV, Правилник за наказанията.

Там пишеше: „Тъй като кражбите рязко намаляват размера на печалбите…“ — следваха пет страници, в които се описваха различни наказания, предвидени от компанията за такива провинения. И по-нататък: „…тъй като работещите в компанията имат определени права върху собствените си пари, премиални и лични вещи…“ — следваше една страница с коментар на всички аспекти на въпроса, когато „има неоспорими доказателства за извършена кражба на лични пари от стаята на един служител от друг, се налага смъртно наказание чрез изпаряване“.