Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 79

Това беше ключът, който развързваше ръцете на Търл. Никъде не беше казано, че кражбата се отразява в досието. Нямаше и думичка в какъв срок след извършване на престъплението трябва да се наложи наказанието. Най-важните думи бяха „неоспорими доказателства“ и „смъртно наказание чрез изпаряване“. На тази планета нямаше камера за изпълнение на присъдата, но това не беше пречка. Бластерът щеше да свърши дори много по-добра работа.

В инструкцията имаше още две много важни клаузи: „Всички служители на компанията, независимо от техния ранг, трябва да изпълняват тези разпоредби“ и „Спазването на правилата и нормативите се осигурява от офицерите от службата за сигурност, техните помощници, упълномощени лица и служители“. Първата се отнасяше за Нъмф — нямаше да може да каже и думичка. А втората за Търл, единствен представител на службата за сигурност на тази планета — офицер, помощник, упълномощено лице и служител едновременно.

Втори ден Търл не изпускаше Зът от погледа си и вече бе разбрал къде държи мръсните си работни дрехи.

Аха, ето че излиза. Търл почака малко, за да се убеди, че началникът на транспорта няма да се върне за нещо забравено. Много добре. Очевидно нямаше намерение да се връща скоро.

Бързо, но без да прави впечатление на онези, които можеха да го срещнат по пътя, Търл отиде в гаража.

Отключи вратата и се запъти право към баните. Взе един мръсен работен комбинезон и шапка. След това излезе и заключи вратата след себе си.

Дни наред с помощта на миниатюрна камера Търл държеше под наблюдение и стаята на по-малкия от братята Чамко. Беше научил каквото му трябваше. След работа по-малкият Чамко отиваше в стаята си и сменяше миньорските дрехи с любимото си дълго палто. Така облечен, отиваше да вечеря или да опита късмета си на игрите в залата за отдих. И най-важното, Чамко държеше парите си в един стар рог за кербанго на стената в стаята си.

Търл търпеливо следеше върху монитора картината от комплекса. Най-сетне видя по-малкия Чамко да излиза от лагера. Очевидно беше обядвал и сега щеше да се качи в автобуса, който ще го откара на работното му място в зоната за междупланетарно телепортиране. Много добре. Търл провери внимателно и коридорите на лагера. В работно време около спалните помещения нямаше никой.

Бързо се захвана за работа. До огледалото на стената беше закачил една снимка на Зът. Започна да се гримира. Удебели очните си кости, удължи зъбите си и разроши козината по бузите си. Искаше приликата да е пълна. Щом си в сигурността, трябва да умееш много неща.

Гримира се, облече работния комбинезон и нахлупи шапката.

Взе петстотин кредита от собствения си портфейл. Написа върху една банкнота съвсем четливо „ТАЛИСМАН“ и с различни писалки надраска още няколко имена.

Свърза камерата, която следеше стаята на Чамко, с дистанционно управление и провери отново всичко. Погледна се за последен път в огледалото.

Хвърли още един поглед към картината от гаража. Да, Зът се беше върнал и се мотаеше около някакъв огромен двигател. Щеше да се занимава с него доста време.