Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 80

Търл се втурна по коридорите към спалните помещения. Отключи с шперц вратата на стаята на по-малкия Чамко и влезе. Рогът за пиене висеше на стената и както обикновено, в него имаше пари. Постави вътре петстотинте кредита. След това се върна до вратата. Готово!

Натисна дистанционното управление в джоба си.

Отиде до стената, като имитираше клатещата се походка на Зът, и с ловко движение на професионален крадец измъкна петстотинте кредита. Огледа се, сякаш се страхуваше да не бъде видян, преброи парите, като се забави на белязаната банкнота, за да бъде заснета добре. Излезе от стаята и заключи вратата.

Един служител го забеляза в района на спалните помещения и той побърза да офейка.

В стаята си бързо свали грима и прибра петстотинте кредита в портфейла си.

Продължи да следи монитора и когато видя, че Зът отива да обядва, отнесе работния комбинезон и шапката в банята на работилницата.

Върна се в кабинета си и потри доволно лапи.

Ето го средството за изнудване. Беше заложил капана и щеше да го затвори тогава, когато пожелае.

3

Служителите запомниха тази нощ в залата за отдих.

Не, не че за пръв път виждаха Търл пиян, но този път той надмина себе си. Сервитьорът му носеше купа след купа с кербанго и той ги поглъщаше една след друга.

В началото на вечерта Търл изглеждаше потиснат и това беше съвсем разбираемо. Напоследък не се радваше на особена популярност, ако въобще можеше да се кажа, че някой го харесва. Чар го наблюдава известно време с присвити очи, но сетне реши, че е решил да се натряска. Накрая Търл стана да поиграе с няколко от инженерите в мината на стискане на лапи — игра, при която губеше онзи, който пръв се откажеше и пуснеше противника си. Търл през цялото време губеше и очевидно се напиваше все повече и повече.

А сега подканяше по-малкия Чамко да играят на обръчи. Това беше хазартна игра — всеки играч вземаше един обръч и го поставяше върху обратната страна на лапата си, а с другата го перваше и той политаше към закачена на отсрещната стена дъска. Върху нея стърчаха номерирани пръчки. Печелеше по-голямото число. След това се правеше нов облог и играта продължаваше.

Малкият Чамко не искаше да играе. Търл беше много добър и обикновено печелеше. Но днес беше толкова пиян, че Чамко се изкуши и се остави да бъде убеден.

Започнаха с доста висок залог от десет кредита — в залата за отдих се задоволяваха с по-малки суми. Чамко улучи деветдесет, а Търл шестнадесет.

Търл настояваше да повишат залога и Чамко естествено не можеше да откаже.

Обръчът, изстрелян от лапата на по-малкия Чамко, изсвистя във въздуха и изтрака върху номер четири. Той скръцна със зъби. Попадението беше толкова лошо, че нямаше как да не загуби. От известно време не харчеше много, пестеше парите си. Само след няколко месеца му предстоеше да се завърне на родната планета и се надяваше да си купи съпруга. А сега залогът беше цели тридесет кредита.

Като залиташе и се препъваше, Търл постави обръча върху обратната страна на лапата си, духна върху него и с другата го запрати със страхотна скорост право към дъската — тройка! Отново загуби.