Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 77

— Той е жив! — упорито каза тя.

Тримата съветници се спогледаха. Не бяха успели да постигнат нищо. Налагаше се да опитат някой друг път.

Престанаха да й обръщат внимание и продължиха да обсъждат желанието на пастор Стафър да бъде погребан след смъртта си. Нямаше почти никаква храна, а и не се знаеше дали някой ще се заеме да изкопае гроб в замръзналата земя. Разбира се, на него му се полагаше погребение, защото беше пастор, а и дълги години бе изпълнявал длъжността на кмет. Но трудностите си бяха трудности.

Криси разбра, че присъствието й повече не е нужно, стана и тръгна към вратата. Очите й бяха зачервени, и то не само от лютия дим.

Уви се в мечешката кожа и погледна нагоре към зимното небе. Когато през пролетта звездите се върнат на местата си, тя щеше да потегли. Вятърът режеше като с нож и Криси се загърна още по-плътно в кожата. Беше й подарък от Джони, прокара пръстите си по нея. Нямаше да скучае в оставащото време, защото трябваше да му ушие нови кожени панталони и да се приготви за пътуването. Не ще им позволи да изядат и последните два коня.

И когато времето настъпи, ще бъде готова за път.

Силен порив на вятъра откъм Върха я накара да потрепери, сякаш й се подиграваше. Напразно, когато настъпи моментът, тя ще е готова да тръгне.

2

Търл работеше като луд. Почти не спеше. Отказа се от кербангото. Перспективата да прекара останалите си дни на тази проклета планета го преследваше и му вдъхваше нови сили. Всеки път, когато намалеше темпото, тази кошмарна мисъл го връхлиташе и го караше да полага още по-големи усилия.

Трябваше му средство, за да изнудва, да оказва натиск! В това отношение той се чувствуваше направо беден.

Притежаваше по нещичко за някои от работниците, но бяха дреболии — незначителни прегрешения със служителки, пиянство по време на смяна, довело до производствени аварии, записи с мънкащи критики по адрес на началника, скрити в телепортираната руда лични писма, но нищо съществено. Нищо, което да положи в основите на бъдещото си щастие и богатство. Все пак на планетата имаше хиляди психлоси и опитът му на шеф на сигурността подсказваше, че възможностите за откриване на подходящ компрометиращ материал не са незначителни. Компанията не наемаше ангели. Тя вземаше на работа здрави и издръжливи миньори и служители с опит в администрацията на мините, но в някои случаи, особено когато ставаше дума за такава отвратителна дупка като тази планета, си затваряше очите дори при назначаването на бивши криминални престъпници. Вината, че досега не бе открил нищо, си беше негова.

Нъмф беше уязвим. Търл беше убеден, че той се страхува и крие нещо, но не знаеше как да се добере до него. Вероятно беше свързано с племенника му Найп в Счетоводния отдел на родната планета. Но как да разбере за какво става дума? Не смееше да го притисне. Щеше да е крайно рисковано, ако по нещастно стечение на обстоятелствата се окажеше, че е започнал да се прави на много умен, а всъщност не разполага с никакви конкретни факти. Възможността за оказване на натиск ще изчезне като дим, когато Нъмф разбере, че Търл е с празни ръце. Действуваше толкова предпазливо, че засега не беше постигнал нищо. По дяволите!