Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 76

От другата страна на огъня Криси не им обръщаше много внимание. Преди две нощи беше сънувала кошмарен сън, от който се събуди изпотена и трепереща, без да може да мигне до сутринта. Оттогава той не я оставяше на мира. Беше сънувала, че Джони гори. Викаше нейното име и тя още чуваше гласа му.

— Това са направо глупости! — се обърна към нея пастор Джимсън. — Трима млади мъже са готови да се оженят за тебе и ти нямаш никакво право да им отказваш. Жителите на селото постоянно намаляват. Само една трета от тях оцеляха през зимата. Сега не е време да мислиш за себе си.

Криси изведнаж се стресна — разбра, че той говори на нея. Опита се да си припомни за какво става дума — нещо за жителите на селото. И двете родени през зимата бебета умряха. Младите мъже не бяха успели да докарат достатъчно говеда от пасищата в равнината, преди проходите да бъдат затрупани, и селото водеше полугладно съществуване. Ако Джони беше тук…

— Когато дойде пролетта — каза Криси, — ще сляза долу в равнината, за да намеря Джони.

Тя не казваше нищо ново за тях. Съветът я бе чувал да го повтаря още от деня на заминаването на Джони.

Браун Лимпър я погледна през завесата от дим. Тънките му устни бяха изкривени в подигравателна усмивка. Съветът на старейшините го търпеше, защото не говореше много и им носеше вода и храна, когато заседанията продължаваха твърде дълго. Но този път той не можа да се сдържи.

— Всички знаем, че Джони е мъртъв. Сигурно чудовищата са му видели сметката.

Джимсън и Клей го погледнаха намръщено. Именно той им бе обърнал внимание, че Криси отказва да се омъжи за някой от младите мъже. Клей се чудеше дали Браун Лимпър няма намерение да го стори сам.

Криси събра сили и се обади въпреки страданието си:

— Конете му не се върнаха у дома.

— Може би чудовищата са се справили и с тях — предположи Браун Лимпър.

— Джони беше убеден, той вярваше, че чудовищата не съществуват — отговори Криси. — Отиде да намери Голямото село, за което се говори в легендите.

— О-о, чудовищата съществуват и по това не може да има спор. Да не се вярва на легендите е направо богохулство — каза Джимсън.

— Тогава — попита Криси — защо не идват насам и никой от нас не ги е виждал?

— Планините са свещени — отвърна Джимсън.

— Снегът — обади се и Браун Лимпър — блокира проходите и затова конете не са се върнали. Разбира се, ако чудовищата са ги оставили живи.

По-възрастните мъже го погледнаха намръщено и той трябваше да млъкне.

— Криси — каза пастор Джимсън, — ти трябва да забравиш всичките тези глупости и да позволиш на някого от младите мъже да те вземе за съпруга. Повече от ясно е, че Джони Гудбой Тайлър е мъртъв.

— Когато изтече една година — каза Криси, — ще сляза долу в равнината.

— Криси — обади се Клей, — това е сигурно самоубийство.

Тя не вдигаше очи от огъня. В ушите й още кънтяха виковете на Джони от кошмарния й сън. Те бяха абсолютно прави — ако Джони е мъртъв, тя също не иска да живее. Виковете сякаш утихнаха и Криси чуваше само как той шепне нейното име. Вдигна поглед, в него се четяха дързост и предизвикателство.