Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 75
Л. Рон Хабърд
Лицето му бе обгорено, веждите и брадата му — опърлени. Част от косата му липсваше. Вероятно старата чинкоска униформа е била ушита от специален топлоустойчив материал — не се запали, дори не се стопи и запази тялото му от изгаряне.
Благословени да са чинкосите! Горките същества! Били са толкова вежливи и умни, но са намерили смъртта си.
Това беше добър урок. Всеки, който се сприятелява или сътрудничи с психлосите, е обречен.
Търл дори не се опита да му помогне, докато той се мяташе в горящата машина, а знаеше много добре, че е вързан здраво. Милостта и състраданието не бяха част от характера на един психло. Търл имаше на кръста си пистолет и би могъл съвсем лесно да простреля въжето още в самото начало.
Джони усети, че земята потрепери. Значи чудовището е в клетката. С връхчето на ботуша си Търл го обърна по гръб. Присвитите кехлибарени очи се впиха в него.
— Ще оживееш — изръмжа с безразличие. — Колко време ще ти е необходимо, за да се оправиш?
Джони не отговори. Той просто го гледаше.
— Ти си глупав — продължи Търл. — Не разбираш нищо от дистанционно управление.
— А какво можех да направя, като бях прикован към проклетата седалка?
— Онова копеле Зът монтирало под капака дистанционно управление и взривно устройство.
— Откъде можех аз да зная това?
— Можеше да провериш предварително.
Джони се усмихна едва-едва:
— Добре овързан със стоманеното въже, нали?
— Е, сега вече знаеш. Когато повторим всичко още веднаж…
— Няма да има „още веднаж“! — прекъсна го Джони.
Търл се надвеси над него заплашително:
— Не и при тези условия — продължи Джони.
— Затваряй си устата, животно!
— Свали нашийника. Вратът ми целият е изгорял!
Търл погледна почернялото стоманено въже. Излезе от клетката и не след дълго се върна с малък оксижен и ново въже. То като че ли не беше от обикновена стомана. Беше по-тънко, изработено от специален метал. Преряза старото и завари към нашийника донесеното, без да обръща внимание на Джони, който отчаяно се опитваше да се запази от пламъка. Направи примка на свободния край и я надяна върху един висок стълб от оградата на клетката, където Джони не можеше да я достигне.
Когато отиваше към вратата, Търл не усети, че ако можеха, очите на Джони щяха да пробият две дупки в гърба му. Излезе и заключи.
Джони лежеше в нечовешки страдания, увит в мръсното си кожено наметало, под току-що навалелия сняг.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
1
Тази година зимата горе в планината беше много тежка. Още в началото лавини блокираха проходите към високите пасища.
Криси седеше мълчалива и отчаяна пред съвета на старейшините в Съдилището. Вятърът виеше и свиреше през пролуките в стените, а огънят в средата на стаята обгръщаше лицата на насядалите около него съветници с кълба дим.
Пастор Стафър лежеше тежко болен в съседната колиба. Зимата беше изсмукала и малкото останала му жизненост и сега на неговото място седеше по-старият Джимсън, когото вече наричаха пастор. От двете му страни се бяха настанили Клей, един от по-възрастните жители, и Браун Лимпър Стафър, който изглежда също бе станал член на съвета, въпреки че бе прекалено млад и куцаше. Той уж временно замести разболелия се пастор Стафър, а после просто не се оттегли. И тримата седяха върху една стара пейка.