Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 65

Втората кавга беше със Зът.

Отначало той изобщо не искаше да разговаря. После склони да хвърли поглед върху официалната заявка, но веднага забеляза, че бланките не са заведени и нямат входящи номера. В такива случаи имал правомощия да решава по собствено усмотрение. Накрая каза, че Търл може да получи катастрофиралата машина. Тя беше бракувана, но все пак се движеше. Всъщност това беше капката, която преля и доведе до размяна на удари.

Търл стовари лапата си върху Зът и сетне цели пет минути се дебнеха из работилницата, като си нанасяха удари и контрираха. Търл се спъна в една количка с инструменти и получи няколко силни ритника.

Беше принуден да вземе катастрофиралата машина. Вървеше до нея и я управляваше с една ръка, докато я изкара през шлюза за излизане в откритата атмосфера.

Сега бе качил животното в нея и по всичко личеше, че му предстои трета разправия.

— Каква е тази зеленилка по седалката и пода? — попита Джони. Бяха покрити с пухкав сняг, но той се топеше и не можеше да скрие бледозелените петна.

Отначало Търл не смяташе да му отговаря. Но сетне садистичното чувство отново го обзе:

— Това е кръв.

— А защо не е червена?

— Кръвта на психлосите не е червена. Тя е истинска кръв и затова има зелен цвят. А сега си затваряй устата. Ще ти покажа как да…

— Какви са тези обгорели неща по краищата на онзи голям кръг? — Джони посочи улея, в който някога бе стоял куполът на кабината.

Търл го удари. Джони почти излетя от огромната седалка, в която стоеше изправен. Сръчно се улови за ръчката на барабана и не можа да падне.

— Аз трябва да знам — каза той, когато дишането му се успокои. — Как иначе мога да бъда сигурен, че взривът не е бил предизвикан от натискането на някое от копчетата по погрешка?

Търл тежко въздъхна. Ръцете на тази твар не бяха достатъчно дълги и не достигаха до пулта за управление. Трябваше да стои изправена, за да шофира.

— Никой не е натискал никакво копче. Просто е избухнала.

— Но как? Трябва да има някаква причина.

Тогава се досети, че това е машината, която уби онзи психло в зоната за товарене на руда. Той самият бе видял и чул експлозията.

Джони разрина снега, седна в седалката и се загледа на другата страна.

— Добре — изръмжа Търл, — когато машините се управляват от психлоси, мястото на водача се покрива с прозрачен купол. Вътре се пуска дихателен газ. Ти не можеш да го дишаш, следователно нямаш нужда от кабина и тя няма да експлодира. Нали така, животно?

— Да, но защо все пак е избухнала? Ако искаш да се науча да управлявам това нещо, аз трябва да знам!

Търл въздъхна. Една дълга и разтърсваща въздишка. Всъщност бе вбесен и скърцаше със зъби. Животното продължаваше да си седи и да гледа на другата страна.

— Под херметичния купол — каза Търл — е имало дихателен газ. Те товареха златна руда и в нея сигурно е имало някоя и друга прашинка уран. Херметизацията е била нарушена, може да е имало пукнатина в самия купол. Уранът е влязъл в съприкосновение с дихателния газ и се е получила експлозия.