Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 64

По дяволите, помисли си Търл. Този глупак беше много по-тъп, отколкото си бе представял. Но внимание! Нъмф беше притеснен. Той криеше нещо. Интуицията му на шеф на сигурността не го лъжеше. Натиск, трябваше да го притисне. Само да разбереше какво е — и Нъмф щеше да падне в лапите му. Трябваше да си отваря очите и ушите.

— Научи се много бързо да работи с една машина-самоучител, многоуважаеми господин Директоре.

— Машина-самоучител ли?

— Да, вече може да чете на собствения си език, както и на езика на психлосите.

— Невъзможно!

Търл се обърна към Джони:

— Поздрави многоуважаемия Директор на планетата!

Джони прикова поглед върху Търл и не каза нищо.

— Говори! — каза Търл на висок глас и прибави малко по-тихо: — Да не би да искаш да ти сваля маската от лицето?

Джони каза:

— Мисля, че Търл иска да подпишете заявките, за да мога да бъда обучен как да управлявам тези машини. Ако и вие искате това, ще трябва да подпишете.

Все едно, че не беше казал нищо. Нъмф продължаваше да гледа през прозореца, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго. След малко ноздрите му трепнаха.

— Това животно наистина вони.

— Щом подпишете, ще го изведа веднага.

— Да, да — отвърна Нъмф и завъртя няколко подписа.

Търл бързо грабна бланките и понечи да излезе.

Нъмф отново се наведе през бюрото си:

— Не се е изпикало на пода, нали?

3

Търл беше спал зле, днес вече на два пъти участвува в различни спорове и не искаше да се впуска в трети.

Беше най-обикновен сив ден. Белите снежинки бавно се стелеха и покриваха полуразрушената малка машина за товарене на руда. Небето над зоологическата градина сякаш се бе сляло със земята. Човешкото същество изглеждаше направо смешно и нелепо в огромната седалка на мъртвия психло. Търл изсумтя.

Първата кавга беше по повод на униформената екипировка. Началникът на магазина за дрехи, една жалка отрепка на име Дърк, която не беше с всичкия си, твърдеше, че заявката е фалшифицирана. Дори добави, че доколкото познава Търл, изобщо не се съмнява в това, и има наглостта да провери достоверността й в администрацията. Сетне каза, че няма униформи с такъв размер. Нито той, нито компанията имали навика за прекрояват дрехите за дребосъци. Да, дрехи в склада има, но те са за служителите.

След това се бе обадило и животното — в никакъв случай нямало да носи дрехи във виолетово. Търл го зашлеви. Но то стана от земята и повтори същото. Само да имаше как да го притисне! По дяволите, не можеше да измисли с какво да го държи в подчинение.

Но сега му хрумна една идея. Отиде в древните помещения на чинкосите и изрови един топ син плат, от който някога шиели дрехите си. Шивачът каза, че това е боклук, но не можа да измисли други аргументи и бе принуден да се захване за работа.

Скрояването и ушиването на две униформи за животното отне един час. След това обаче то отказа да носи колан с катарамата и емблемата на компанията, както го изискваше правилникът. Почти изпадна в истерия. Наложи се Търл пак да отиде до чинкоските помещения и да рови, докато намери нещо, вероятно археологически експонат — една малка златна военна катарама с изобразен върху нея орел със стрели в ноктите. Това поне направи впечатление на животното. Очите му почти изскочиха от орбитите.