Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 67

— И да не ти хрумне да вършиш глупости. Тази машина не е по-бърза от пешеходец — закани се той и си тръгна.

Спа по-дълго, отколкото бе решил, може би защото пийна доста кербанго преди лягане. Беше почти тъмно, когато се появи с тромави забързани крачки.

Спря втрещен. Учебната площадка беше като изметена. Но не това беше потресаващото. Животното умело бе повалило няколко дървета и ги бе избутало чак до клетката си, където сега лежаха подредени. Нещо повече — то беше използвало тежката лопата, за да ги нареже на парчета по един метър и да ги нацепи.

Сега се бе свило върху седалката, за да се предпази от появилия се остър пронизващ вятър.

Търл отвърза въжето и Джони се изправи.

— За какво ти е всичко това? — попита чудовището, като посочи купчината нацепени дърва.

— Това са дърва за огрев — отговори Джони. — Сега, като съм отвързан, ще вкарам част от тях в клетката.

— Дърва за огрев ли?

— Нека да приемем, че ми е писнало да ям сурови плъхове, приятелю.

Тази нощ, след като за пръв път от много месеци насам яде сготвена храна и успя да се стопли на огъня, Джони се излегна на пода на клетката и въздъхна с облекчение.

Новите му дрехи бяха прострени върху коловете и съхнеха. Той седна с кръстосани крака и се разрови в торбата си.

Извади от нея кръглата златна плочка и я приближи до катарамата на новия колан. Започна да ги сравнява.

Птицата със стрелите беше една и съща. А сега вече той можеше и да чете.

Върху диска пишеше „Съединени американски щати“, а върху катарамата — „Американски военновъздушни сили“.

Следователно много отдавна неговият народ е бил истинска нация и е разполагал със сили, свързани по някакъв начин с въздуха.

Психлосите носеха катарами с емблемата на Междугалактическата минна компания.

С усмивка, от която Търл щеше да настръхне целият, ако беше тук, Джони си представи, че е първият и единствен член на Американските военновъздушни сили.

Постави внимателно катарамата под дрехата, която му служеше за възглавница, и дълго лежа, вперил поглед в танцуващите пламъци.

4

Могъщата планета Психло, „владетел на всички галактики“, се къпеше в мощните лъчи на трите си слънца.

Куриерът стоеше встрани от сектор „Пристигане“ на зоната за междупланетарен транспорт и чакаше. На хоризонта бледоморавото небе се спускаше като купол над виолетовите очертания на планините. Навсякъде наоколо се виждаха заводи, бълващи дим, и енергопроводи, които олицетворяваха огромната мощ на компанията. Различни машини и транспортни средства се движеха в привиден хаос по разположените на няколко нива пътни артерии в зоната на лагера. В далечината се мержелееха пирамидалните очертания на Великия град. Лагерите на много други компании бяха разпръснати сред хълмовете — фабрики и заводи, чиято продукция заливаше цели галактики.

Кой би поискал да живее на друго място? — помисли си куриерът. Той седеше върху малкия си мотоциклет, беше прекъснал за момент ежедневната си служебна обиколка и чакаше. Кой ще предпочете доброволно да живее и да се бъхти на някаква забутана планета с недостатъчна гравитация, да носи маска, да работи непрекъснато под покрив, да кара херметично затворени машини и да копае чужда земя? Или да бъде взет в армията, за да се бие за територии, които нямаха никакво значение? Не и той, това беше сигурно.