Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 66

— Юран ли? Юран?

— Произнасяш го неправилно. Казва се уран!

— А на английски как е?

Това вече беше много.

— Как, в името на проклетата мъглявина, мога да знам? — изръмжа рязко Търл.

Джони внимаваше той да не забележи усмивката му. Уран, уран, повтаряше си наум. Уранът взривява дихателния газ!

И съвсем случайно беше научил, ме Търл не знае английски.

— За какво служат ръчките?

Търл се поуспокои малко. Поне отвратителното животно не гледаше настрани.

— Това копче е за спиране. Запомни го много добре и щом нещо не е наред, веднага го натисни. С тази ръчка се прави завой наляво, а с тази — надясно. С този лост се повдига лопатата, с този се накланя, за да се изсипе, а така се поставя под определен ъгъл. Червеното копче я фиксира в едно положение.

Джони слезе от седалката и се изправи на пода. Повдигна лопатата, обърна я, постави я под ъгъл, като надзърташе над капака, за да може да наблюдава. След това я постави в крайно положение.

— Виждаш ли онази горичка там? — попита Търл. — Тръгни към нея, но карай дяволски бавно!

Търл вървеше до машината.

— Сега спри!

Джони изпълни командата.

— Фиксирай я в едно положение!

Джони го направи.

— Сега я завърти в кръг!

Справи се и с това.

Търл смяташе машината за малка, но седалката й се намираше на около четири метра и половина от земята. Когато широката й шест метра лопата се повдигаше, тресеше се не само тя, но и земята — толкова тежък бе булдозерът.

— Сега започни да ринеш сняг — поръча Търл. — Нагласи я така, че да сваляш само десетина сантиметра от най-горния слой.

В началото на Джони му бе трудно да фиксира лопатата в нужното положение, когато машината се движеше.

Търл го наблюдаваше. Беше много студено. Не беше спал цяла нощ. Зъбите го боляха, защото Зът бе успял да го прасне веднаж много точно и силно. Той се покатери върху машината, хвана свободния край на вързаното за нашийника на Джони въже и го омота около един лост, до който той не можеше да стигне.

Джони спря да си поеме дъх.

— Защо Нъмф не обърна внимание на това, че говорех?

— Затваряй си устата, животно!

— Но аз трябва да знам. Може би произношението ми е много лошо.

— Произношението ти наистина е ужасно, но не това е причината. Ти говореше през маската, а и Нъмф е малко глух. — Това си беше чиста полицейска лъжа от устата на един шеф на сигурността.

Нъмф чуваше много добре и маската върху лицето на животното изобщо не бе попречила. Нещо друго бе отвлякло вниманието му. Нещо, за което Търл не знаеше. Той не спа цяла нощ, за да прерови архивите на Нъмф и най-после да открие нещо. Това беше много важно. Не намери нищичко, абсолютно нищичко, макар да бе сигурен, че трябва да има.

Търл просто заспиваше прав. Налагаше се да подремне.

— Имам да пиша няколко доклада — каза той. — Ти продължавай да се упражняваш с машината. Ще се върна скоро.

Извади една миниатюрна камера и я закрепи на лоста на задния барабан, така че животното да не може да я достигне.