Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 63

— Много внимателно ще следя добива на руда — прекъсна го Нъмф. — Могат да се опитат да го намалят.

— Нищо не може да се направи. Не достигат работници — отговори Търл. — В ремонтната база не са останали никакви механици. Всички са прехвърлени в производството.

— Чух, че на родната планета се ширела безработица. Може би ще трябва да поискам попълнения оттам.

Търл въздъхна. Тъп чиновник.

— С тези орязани заплати, без премиални и на такава отвратителна планета не мисля, че ще има много желаещи. А това животно тук би могло…

— Да, прав си. Трябваше да обявя свободните работни места, преди да намалим заплатите. Сигурен ли си, че няма признаци на бунт?

Търл реши да премине направо към целта.

— Най-добрият начин да се предотврати бунтът е да се обещае повишаване на производителността. Мисля, че в срок от една година бихме могли да заменим половината от външните попълнения, които работят като оператори на машини, с тези същества.

По дяволите, не беше постигнал нищо!

— Не се е изпикало на пода, нали? — Нъмф се наведе напред, за да се увери лично. — Това нещо наистина вони отвратително.

— Миризмата идва от нещавените кожи, с които се облича. Няма други дрехи.

— Дрехи ли? Нима то носи дрехи?

— Мисля, че би носило, уважаеми господин Директоре. Но засега има само кожи. Всъщност донесъл съм и някои заявки за… — той се приближи до бюрото и ги остави, готови за подпис. Да го притисне, да го притисне. Но не разполагаше с нищо, с което да изнудва този стар глупак.

— Току-що наредих да почистят кабинета — каза Нъмф. — Сега цялото помещение трябва да бъде проветрявано отново. Какви са тези неща? — добави той, като погледна заявките пред себе си.

— Искахте лично да се убедите, че това същество може да управлява машина. Едното искане е за общи нужди, а второто — за булдозер.

— Всичките са с щемпел „спешно“.

— Хората са обезверени. Трябва веднага да им върнем надеждата, ако искаме да предотвратим бунтовете.

— Точно така. — Нъмф четеше подробно бланките, сякаш не бе подписвал хиляди такива.

Джони стоеше търпеливо. Важното бе да запомни всяка подробност в това помещение. Вентилаторите за дихателен газ, материалът, от който бе изработен куполът, съединенията между отделните му части.

Психлосите не носеха маски в лагера и той за пръв път виждаше лицата им открити. Приличаха на човешки, но клепачите и устните им бяха от кост. Имаха огромни кехлибарени очи, които светеха като вълчи през нощта. Вече можеше да познава настроението им по промяната в чертите на лицата.

По коридорите срещнаха няколко психлоси. Те гледаха Джони с нескрито любопитство, а погледите, отправени към Търл, бяха враждебни. Но доколкото можеше да долови, отношенията между всички тях не бяха особено приятелски.

Накрая Нъмф вдигна очи.

— Наистина ли мислиш, че едно такова същество би могло да управлява машина?

— Казахте, че искате да се убедите със собствените си очи — отговори Търл. — Нужна ми е машина, за да го обуча.

— О-о — проточи Нъмф, — то още не е обучено! Тогава откъде си сигурен, че може да се научи?