Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 62

— А къде са чинкосите?

— Са били, били — Търл си помисли, че животното е объркало граматическите времена. И без това говори с акцент. Високо и пискливо, а не както трябва — с дебел гърлен глас. Направо може да ти скъса нервите.

— Не съществуват ли вече?

Търл понечи да му каже да млъкне, но изведнаж бе овладян от силно садистично чувство.

— Да, вече ги няма, не съществуват! Чинкосите са мъртви, избити са до един, цялата им раса. И знаеш ли защо? Защото се опитаха да вдигнат стачка. Отказаха да работят и да се подчиняват.

— Аха — каза Джони. Нещата идваха на мястото си. Ето още едно потвърждение на истината за кълбата дим върху изображението на катарамата. Чинкосите са били друга раса, работила дълго и усърдно за психлосите. За награда били унищожени. Всичко това потвърждаваше мнението му за психлосите.

Джони огледа развалините и бъркотията наоколо. Чинкосите трябва да са били изтребени много, много отдавна.

— Виждаш ли тази стрелка? — попита Търл, като сочеше току-що напълнената бутилка. — Когато бутилката е пълна, показва едно-нула-нула. Щом започне да се изпразва, тръгва надолу. Ако стигне до пет, това означава, че си го закъсал и въздухът ти свършва. В бутилката има въздух за един час. Следи стрелката!

— Може би човек трябва да носи две бутилки и помпа?

Търл погледна бутилката и забеляза, че на нея има скоби за прикачване на още една, както и гнездо за помпа. Не си беше направил труда да прочете инструкциите, написани върху нея.

— Млъкни, животно — каза той, но все пак отиде и взе още една бутилка, която също напълни. Монтира я до първата и закачи помпата между двете. С груби движения надяна на Джони маската и цялата екипировка.

— Сега ме чуй добре, животно — каза Търл. — Отиваме в лагера, където аз ще разговарям с една много важна личност. Със самия Директор на планетата. Ти няма да си отваряш устата и ще изпълняваш всичко точно както ти наредя. Разбра ли, животно?

Джони го погледна през стъклото на маската си.

— Ако не се подчиняваш — продължи Търл, — просто ще дръпна маската от лицето ти и ще започнеш да се гърчиш на земята. — Търл не харесваше начина, по който тези студени сини очи винаги го гледаха. Дръпна въжето на нашийника.

— Да тръгваме, животно!

2

Нъмф беше неспокоен. Когато шефът на сигурността влезе, той погледна боязливо към вратата.

— Бунт ли?

— Засега нищо — отвърна Търл.

— Какво криеш там зад гърба си? — посочи с глава Нъмф.

Търл издърпа с въжето Джони пред себе си.

— Исках да ви покажа един екземпляр от човешкия вид — каза той.

Нъмф се наведе напред през бюрото си и се втренчи. Пред него стоеше странно полуголо животно без никаква козина. Две ръце, два крака. Все пак имаше малко косми по главата и по долната част на тялото. Гледаха го две странни леденосини очи.

— Не го оставяй да се изпикае на пода — предупреди Нъмф.

— Погледнете ръцете му — каза Търл, — може да работи с тях…

— Сигурен ли си, че няма признаци на бунт? — попита Нъмф. — Новината беше съобщена тази сутрин. Нямам никаква информация за реакцията в мините на двата континента.

— Сигурно не им е приятно, но все още никой не се е разбунтувал. Ако погледнете внимателно ръцете му…