Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 61

Наблизо имаше телефон за вътрешна връзка. Вдигна слушалката и набра номера на Нъмф.

— Обажда се Търл. Многоуважаеми ръководителю да планетата, бих ли могъл да се срещна с вас след час?… Искам да ви кажа нещо… Благодаря ви… Да, след един час.

Постави слушалката обратно, откачи дихателната маска от колана си, нахлузи я и излезе навън. Върху земята плавно се спускаха пухкави снежинки.

Връхлетя в клетката, отиде направо при решетката, за която беше вързан Джони, и освободи въжето.

Джони прекъсна работата си с машината и започна внимателно да следи действията му. Докато навиваше свободния край на въжето върху ръката си, Търл забеляза, че човешкото същество вече използва стола до масата. Беше наистина нахално от негова страна, но означаваше, че все пак може да възприема. Животното си бе направило леговище за спане с помощта на една опъната върху решетките кожа, за да се предпази от снега. Подобен навес имаше и над работното му място при машината.

Търл дръпна въжето.

— Хайде, тръгвай — каза той.

— Ти обеща, че ще мога да запаля огън. За дърва ли отиваме? — попита Джони.

Чудовището го повлече след себе си. Отправи се към старите канцеларии на чинкосите. Отвори вратата с ритник.

Джони оглеждаше мястото с нескрит интерес. Не бяха под големия купол. Тук имаше въздух и се дишаше спокойно. Всичко беше покрито с дебел слой прах, той се вдигна във въздуха от стъпките им. Наоколо бяха разхвърляни скъсани листове и цели книги. Върху стените висяха карти. Джони разбра, че масата и столът са взети оттук — имаше още много такива.

Търл отвори едно шкафче и извади маска и бутилка с въздух. Придърпа Джони към себе си и надяна маската на лицето му.

Джони се опита да я нагласи сам. Беше доста голяма и пълна с прах. Намери в шкафа някакъв парцал и я избърса. Вгледа се внимателно и установи, че дължината на ремъка може да се регулира.

Търл ровеше наоколо и най-после намери това, което търсеше — една малка помпа. Постави в нея нова батерия и започна да пълни бутилката с въздух.

— Какво е това? — попита Джони.

— Затваряй си устата, животно.

— Ако работи като твоята, защо бутилките са различни?

Търл продължаваше да пълни бутилката. Джони хвърли маската, седна на пода, като се подпря на шкафа, и обърна глава на другата страна.

Кехлибарените очи се присвиха. Отново признаци на бунт, помисли си Търл. Трябваше да намери с какво да го притисне и да го направи послушен. Засега не разполагаше с нищо.

— Е, добре — каза Търл с отвращение. — Това е маска на чинко. Чинкосите дишат въздух. Ти също дишаш въздух. Ако влезеш без нея в лагерния комплекс, ще умреш. В моята бутилка има дихателен газ, под куполите на лагера също. Там няма въздух. Това достатъчно ли е?

— Значи вие не можете да дишате въздух? — попита Джони.

Търл се овладя.

— Вие не можете да дишате дихателен газ! Психлосите живеят на нормална планета, на която има нормален дихателен газ. Ако ти, животно, отидеш там, ще пукнеш. Сложи чинкоската маска!

— И чинкосите ли е трябвало да носят маски, когато влизат в лагера?

— Мисля, че вече обясних достатъчно.