Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 60

Обърна се и тръгна обратно към клетката. Отвори вратата и се приближи до човешката твар. Повдигна я, изтри кръвта от врата й с шепа сняг и я изправи до масата.

— Аз се казвам Търл — каза той. — Та за какво говорехме?

Винаги надушваше възможностите за изнудване.

Но при бъдещите им разговори нито веднаж не се обърна към Джони със собственото му име, а продължи да го нарича животно. Един истински психло никога не забравя, че неговата раса е раса на завоеватели. Най-великата раса в Космоса. Какво си мислеше този червей!

ТРЕТА ГЛАВА

1

В халето за ремонт на транспортните машини Зът хвърляше инструменти и разглобени части с гръм и трясък по земята, вдигаше страхотна шумотевица.

Обърна се към изправения наблизо Търл и се приготви за атака.

— Ти ли си в дъното на това намаление на заплатите?

Търл отвърна кротко:

— Според мен не аз, а счетоводният отдел се занимава с тези неща, нали?

— Защо ми е намалена заплатата?

— Не само твоята, а и моята, и на всички останали.

— Имам три пъти повече работа, няма кой да ми помогне, а ще получавам наполовина!

— Постоянно ни се обяснява, че планетата работи на загуба.

— И никакви премиални — продължи Зът.

Търл се намръщи. Явно сега не беше моментът да поиска услуга. А и нямаше нищо, с което да го притисне.

— Напоследък машините експлодират доста често — каза предпазливо.

Зът се изправи и го погледна. Това си беше чиста заплаха. Никога не можеш да си сигурен какво ще направи Търл.

— Какво искаш? — попита Зът.

— Ако планът ми успее, всички ще получим толкова високи заплати и премиални, каквито не можеш и да си представиш.

— Виж какво, имам работа. Всичките тези брички чакат да бъдат поправени.

— Искам да взема един малък минен влекач — каза Търл.

Саркастичният смях на Зът прозвуча като лай:

— Ето там има една машина. Вчера изгърмя в зоната за телепортиране. Можеш да я вземеш.

Беше булдозер, който използваха за товарене на руда. Взривът беше откъснал кабинката на водача и върху приборите за управление се виждаха зелени петна от психлоска кръв. Всички кабели на двигателя бяха обгорели.

— Искам само един малък влекач — повтори Търл. — Един най-обикновен малък влекач.

Зът сърдито продължи да хвърля по пода инструменти и резервни части. Замалко щеше да удари Търл.

— Чакам отговор.

— Имаш ли официална заявка? — попита Зът.

— Е, добре… — започна Търл.

— Така и предполагах — прекъсна го Зът, без да откъсва очи от него. — Сигурен ли си, че нямаш нищо общо с орязването на заплатите?

— Защо питаш?

— Говори се, че си разговарял с Директора на планетата.

— Това е нещо обичайно за един шеф на сигурността.

— Аха! — Зът се нахвърли с огромен чук върху пострадалата машина, за да отстрани останките от разбитата херметична кабина.

Търл си тръгна. Не разполагаше с нищо срещу него.

Спря се унило в коридора между халетата и потъна в мисли. Не можеше да измисли никакво разрешение на проблема. Усети, че започва да нервничи. Изведнаж му хрумна нещо.