Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 204

— „Въпрос на сенатора Олдрич: Значи министърът на отбраната сам признава, че преразходът от 1,6 милиарда за построяването на основната отбранителна база в Скалистите планини е направен без знанието на Конгреса? Вярно ли е това, господин министре?“

Макдърмот показа страницата на Джони и затвори книгата.

— Значи чинкосите едновременно и грешат, и имат право. „Основната отбранителна база“ е съществувала и се е намирала в Скалистите планини.

Той се усмихна важно и седна на стола си.

Джони мълчеше.

Гробницата!

Железните врати и скелетите по стълбите.

Гробницата!

— Доктор Мак! — извика той. — Ела тук!

Джони му показа скицата.

— Веднаж ни разказа една история за някаква преграда от ядрени мини от Дамбъртън до Фолкърк, поставени от планинските войски на кралицата.

Историкът кимна с глава. Разглеждаше скицата.

— Намерихте ли останки от психлоски танкове? — попита накрая.

— Не — отговори Джони. — Но виж тук. Тази линия минава точно през изхода на прохода към равнината. Ядрените заряди са разположени на равни разстояния, и то в абсолютно права ивица.

— Но няма танкове… — намеси се пасторът.

— Мините никога не са избухнали — отвърна Джони. — С течение на времето просто са се разпаднали.

— Как се досети? — попита пасторът.

Джони се усмихна, беше му трудно да отговори. За да скрие вълнението си, посочи скицата. След малко каза:

— Този проход води от западната равнина нагоре към долината. Зад нея се намира каньонът, който се изкачва в планината, а в горния му край е основната отбранителна база на последното правителство на хората!

Той дорисува липсващата част на скицата.

Другите работни групи усетиха, че нещо става. Започнаха да се събират около тях.

На Джони му идваше да заплаче. Преглъщаше трудно.

— Не можех да проумея къде са изпращали изкопания уран. Знаех, че трябва да е някъде…

Пасторът предпазливо го докосна по ръката — опасяваше се, че отново може да претърпи силно разочарование.

— Очевидно не са го държали в самата база, момчето ми.

— Но архивите в нея ще ни дадат отговор и на този въпрос! — отговори Джони. — Там трябва да има карти, комуникационна система… Ще намерим отговора на място!

Ангъс продължаваше да се взира в скицата.

— О-о — мърмореше под носа си. — Замаскирани мини! А аз бях готов да започна да копая!

Робърт Лисицата събираше определените да заминат на разузнавателна експедиция в новооткритата база.

Историкът се беше заровил в нова купчина книги и търсеше информация за опасностите, които крият гробниците.

Джони седеше и гледаше в една точка.

— Недей да се тормозиш, момчето ми — каза му пасторът. — На сутринта ще разберем дали сме били прави.

ДЕСЕТА ГЛАВА

1

Вратата зееше полуотворена — така, както я беше оставил преди много години. На същото място, покрита със сняг, лежеше шината, с която някога я бе отворил. Не можеше да разбере дали характерната миризма все още тегне наоколо, защото носеше маска.

Потеглиха веднага щом видимостта позволи и сега Джони ги виждаше струпани пред входа. В каньона зад него шотландците разтоварваха необходимата им екипировка и техника. Самолетът трябваше да излети и всички следи да бъдат покрити със сняг.