Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 202

Пасторът обясняваше на Джимсън, че хората не бива да се доближават до местата, отбелязани с пепел. Джимсън твърдеше, че ще се погрижи за това, дори Браун Лимпър да се противи.

Леля Елен изглеждаше изплашена.

— Отново ли тръгваш, Джони?

Опитваше се да намери подходящите думи, за да му каже, че той представлява цялото й семейство.

— Искаш ли да дойдеш с мен? — попита той.

Тя отказа. Тук бил родният й дом. Но той трябвало да се върне някога, независимо от това, че жаждата за приключения из непознати земи е в кръвта му.

Джони обеща тържествено и й даде няколко подаръка, които беше запазил за раздялата: една голяма тенджера от неръждаема стомана, три ножа и кожено наметало с ръкави!

Леля му се престори, че всичките тези неща много й харесват, но когато той се обърна, за да помаха, преди да се скрие зад хребета, тя плачеше. Имаше ужасното чувство, че никога повече няма да го види.

6

В една от стаите на древното миньорско селище недалеч от жилата се чуваше само шумът от съсредоточената работа на няколко изпълнени с напрежение мъже. Отделните групи се трудеха упорито и неуморно.

Шотландците много се забавляваха, докато се нанасяха в канцелариите на „Емпайър Донтлис Майнинг Корпорейшън“. Сградата беше почти непокътната. Почистиха я основно и тя се превърна в съвсем приемливо работно помещение.

Джони подозираше, че след като залежите в мината са били изчерпани, някой е реставрирал този град. Не приличаше на другите. Опитваше се да отгатне защо изобщо са се занимавали с него, щом рудата е свършила. Но фактът си беше факт. На вратата на съседната сграда пишеше "Кръчма „Кървавата халба“. Пасторът официално забрани влизането там. Огледалата и чашите все още бяха здрави, а по стените висяха картини на танцуващи полуголи момичета и амурчета с опънати лъкове. На отсрещната страна на улицата имаше канцелария с табелка „Уелс Фарго“ и друга с надпис „Затвор“.

Всички се настаниха в "Елитен хотел „Лондон Палас“. Всеки от апартаментите носеше името на хора, очевидно някога много известни в миньорските среди. Три от възрастните вдовици вече властвуваха в кухнята, където Ангъс им беше обяснил как да боравят с печките с въглища. Имаше и течаща вода — истински лукс!

В канцелариите на „Емпайър Донтли“ бяха подредени макети на мината и някакви странни „исторически брошури“, в които се говореше за добрите стари диви времена, когато тук било само един лагер, разраствал се с дни и пълен с „лоши момчета“. Откриха и малки интересни диплянки с „План-програма за разглеждане на обектите“. В тях бяха отбелязани мястото и часът на „банковия обир“. Всички портрети на златотърсачи, миньори-пионери и „лоши момчета“ почистиха и закачиха обратно на стените.

Робърт Лисицата и двама от пилотите внимателно обсъждаха проекта за отвличане на един транспортен самолет. Засега не разполагаха с подходяща машина, за да прелетят до Шотландия и Европа. Миньорските самолетчета летяха само на няколкостотин километра. Блъскаха си главите над този проблем още от нощта, когато демонът им съобщи за бомбардировача. Смятаха за свой дълг да предупредят не само шотландците, но и остатъците от всички други народи. Действуваха много предпазливо, за да не събудят подозренията на психлосите. Единственото, което успяха да измислят, бе катастрофа във въздуха. След нея психлосите трябваше да останат с впечатлението, че самолетът им е потънал в морето. Но как да заглушат радиовръзката и как да превземат самолета в движение, все още не можеха да решат.