Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 203

Друга група — двама свободни в момента началници на смени, Тор, Данълдийн и още няколко миньори — обсъждаше работата под земята. Бяха стигнали до жилата и напредваха по дължината й сантиметър по сантиметър, приближавайки се към лицевата страна на скалата. Кварцът, който вадеха, беше чист и красив, но в него нямаше и следа от злато. Джони беше направил справка и им обясни, че тези жили имат златни каверни, разположени на стотина метра една от друга, а в останалия кварц златото е с различна концентрация. Но те вече се бяха уморили да копаят минерала, в който нямаше и следа от ценния метал. Опитваха се да изчислят още колко им остава до пукнатината в скалата. Тя малко се бе разширила и това ги притесняваше.

Историкът доктор Макдърмот работеше сам. Беше облегнал стола си на стената и четеше старателно всичко, донесено му неотдавна от неговите разузнавачи от срутената библиотека на училището в един малък миньорски град.

Джони, Ангъс, пасторът и учителят се бяха скупчили над скицата на долината, направена от самия пастор.

Местата с радиация бяха наредени в една линия. В началото Джони си мислеше, че сигурно е жила уранит, която на места се издига нагоре към повърхността. Но все пак правилното им подреждане предизвикваше учудване.

— Разположени са в права линия — каза Джони, — на около тридесет метра едно от друго.

Бяха се съсредоточили над картата и мълчаха, когато към тях се приближи доктор Макдърмот.

— Открих тук нещо много интересно, Мактайлър — наруши тишината историкът, като размахваше книгата. — В справочника на чинкосите за Военновъздушната академия има грешка.

Джони повдигна рамене.

— Те често са писали различни неща, просто за да доставят удоволствие на психлосите.

— Но защо наричат академията „основна отбранителна база“?

— Предполагам — отговори Джони, — че са искали да звучи по-помпозно, защото това е била последната битка на Земята.

— И все пак „основна отбранителна база“ е съществувала — твърдеше историкът, като отново размаха книгата.

Джони я погледна. Заглавието й беше „Наредба за ръководство и провеждане на евакуация на децата от училищата в случай на ядрено нападение. Министерство на гражданската отбрана“.

— Очевидно — продължи историкът — децата е трябвало да останат в училище, докато кметът напусне града… не, не е така… а, ето го тук… „и от този момент всички заповеди се издават от основната отбранителна база“.

— Но ние не знаем къде се е намирала — обади се Джони.

Възрастният мъж пак отиде при купчината с книги.

— Знаем!

Върна се при тях с един том, в който бяха събрани „Доклади пред Конгреса за преразходите на военния бюджет“. Отвори го на едно отбелязано място и започна да чете: