Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 206

Петима шотландци се втурнаха надолу по стълбите с автомати в ръце. Търсеха вълци, змии или мечки, потънали в зимния си сън.

— Вентилационната група да бъде готова — заповяда Робърт и се обърна назад, за да се убеди, че тримата, които носеха тежките миньорски вентилатори, са на мястото си и чакат, готови за действие.

Под тях се чу накъсаният лай на автоматите. От всеки пет патрона два бяха негодни и стрелецът трябваше да презарежда по време на стрелба.

Радиоприемникът с малък обхват запращя в ръцете на Робърт: „Гърмящи змии. Четири. Всичките мъртви. Край.“

— Прието — отвърна Робърт в микрофона.

Отново прозвучаха изстрели.

По радиото се чу глас: „Кафява мечка. Заспала. Мъртва. Край.“

— Прието — каза Робърт.

„Пред нас има втора врата. Заключена е.“

— Сапьорите! — извика Робърт през рамо.

— Не — спря го Ангъс, — тези врати ни трябват здрави!

— Добре, давай — съгласи се Робърт. — Сапьорите, изчакайте, но бъдете готови. — А след това в микрофона: — Пращам човек да се справи с ключалката.

Зачакаха. В слушалката се чу пращене: „Вратата е отворена.“ Пауза. „Помещението зад нея е било затворено херметично. Вероятно вътре няма животни. Край.“

— Вентилационната група, напред! — извика Робърт.

Последният човек от екипа носеше клетка с плъхове. Постепенно в гробницата нахлу свеж въздух.

Радиото запращя: „Плъховете още живи. Край.“

— Готово е, Мактайлър! — каза Робърт.

Джони провери за последен път маската си и тръгна надолу по стълбите сред облаци прах. Чу как зад гърба му Робърт дава нареждания на останалите специални групи да се почисти районът пред гробницата и да се затрупат със сняг всички останали следи. Заповедите се чуваха слабо, сякаш от километри, в кънтящите коридори на основната отбранителна база на една отдавна изчезнала нация.

2

Светлината от лампата на Джони играеше по пода и стените на безкрайните коридори и помещения.

Подземието беше огромно. Канцеларии, канцеларии… Спални помещения. Складове. Стъпките им отекваха глухо, нарушавайки съня на загиналите преди хиляди години мъже.

Първата им находка беше комплект от няколко екземпляра планове на базата. Намери ги един от шотландците — бяха скрити в някакво чекмедже в контролния пункт. Не бяха много подробни, по-скоро предназначени да ориентират новопристигналите офицери. Разпределиха ги помежду си и на трепкащата светлина от лампата Джони се вгледа в скицата.

Подземието имаше няколко нива. Те образуваха огромен вертикален лабиринт, а на всяко ниво се преплитаха коридори и помещения.

Джони търсеше командната зала, мястото, където са получавали и обработвали информацията. Командна зала… Къде ли можеше да бъде?

Чу спорещи гласове зад себе си. Това бяха Ангъс и Робърт Лисицата, които разговаряха на другия край на коридора.

Ангъс твърдеше разпалено: „Зная, че връзката между тях се е осъществявала с асансьори!“

Робърт промърмори нещо в отговор.

— Зная, че се задействуват с електричество. Учил съм всичко това още преди. Електричество — за него са нужни генератори, а те са се превърнали в купчини старо желязо. Дори някой от тях да е годен, нямаме гориво. На дъното на резервоара има само утайка. А и да имаше, сигурен съм, че електрическите крушки не работят и моторите са блокирали.