Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 159

От лъкатушещата в дъното му тънка като сребърна нишка река отвесно нагоре се издигаше огромна червеникава скала. От другата страна се извисяваше подобна стена, а разстоянието между тях бе съвсем малко. През различните геоложки епохи реката си беше проправила път през по-меките пластове на скалата. Водната стихия бе отхапвала парче по парче от нея, за да оформи накрая този гигантски разрез в твърдия камък. Беше дълбок повече от триста метра, широк около тридесет и приличаше на зейнала в снагата на планината рана.

Около него се издигаха величествени върхове и го скриваха от погледа на света.

Искрящата бяла кварцова лента, широка няколко метра, прекосяваше по диагонал стената. Скритото в този кварц злато искреше примамливо.

Гледката на живо беше много по-внушителна от каквато и да било снимка. Приличаше на диамантена огърлица върху набраздената от старост кожа на вещица.

В пропастта под жилата се виждаше откъртилата се скална маса. Отгоре начупените парчета приличаха на малки камъчета. Реката беше подкопала стената и при едно земетресение част от нея се бе отронила надолу в бездната.

Все още не беше навалял сняг, тъй като годината бе суха. Всичко се виждаше като на длан. Джони спусна самолета надолу.

В този момент вятърът ги блъсна. Заклещен в дълбокия процеп, притиснат от две страни, той виеше и се опитваше да се освободи, като се блъскаше в скалите.

Пръстите на Джони препускаха по копчетата на пулта за управление, като се мъчеха да овладеят самолета.

В този момент кварцовата жила изобщо не изглеждаше величествена. Стената, заплашителна и грозна, ги предупреждаваше, че ще ги унищожи дори само да се докоснат до нея.

За да стабилизира самолета, Джони го издигна на около триста метра над земята и остави под себе си коварните въздушни течения. Обърна се към един от шотландците — този, който приличаше на него и беше говорил за Бърнс. Казваше се Данълдийн Максуонсън.

— Можеш ли да се справиш с управлението на самолета?

Робърт Лисицата стана и отиде назад, а Данълдийн седна на мястото на втория пилот и закопча колана.

Тези телепортационни двигатели имаха няколко променливи параметъра, които постоянно трябваше да бъдат следени. Някои от тях се вкарваха в паметта на компютрите, други бяха предварително програмирани за всички полети. Самото пространство беше безкрайно и неподвижно, тъй като не притежаваше собствено време, енергия и маса. За да запазиш определено положение спрямо някакво тяло с относителна маса, клоняща към единица, трябва твоята да се съгласува с нея. Земята прави пълно завъртане за едно денонощие и това изискваше корекция на скоростта от близо 1600 километра в час. Освен това се налагаше и втора корекция — тя трябваше да компенсира движението на Земята около Слънцето. Слънчевата система се разширява постоянно. Колкото и незначително да е отклонението при този процес, то влияеше на координатите и непрекъснато се отчиташе. Цялата Слънчева система се движи в определена посока с шеметна бързина. Самата Вселена променя положението си спрямо другите вселени. Всички тези фактори наред с много други, оказващи влияние, правеха управлението на самолета рисковано дори при нормални условия. А в самия каньон беше истински кошмар.