Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 157

Търл се замисли.

— Значи костите ви се превръщат на прах, така ли? И това става за няколко месеца?

— За няколко седмици — поправи го Джони.

Търл се разсмя. Лапата му пусна кобура и той се хвана за гърдите, защото му беше трудно да диша.

— Е, добре — изрече накрая, — мисля, че ще трябва да си поемете риска, съгласен ли си?

Планът му не бе успял. Но поне засега вниманието на Търл бе отклонено. Дори започна да се чувствува по-уверен в себе си.

— Така или иначе, не съм дошъл за това — каза Търл. — Можем ли да отидем някъде, където ще поговорим на четири очи?

Джони върна книгата на часовия и му намигна, за да го успокои. Шотландецът успя да се овладее и не се усмихна. Търл търсеше нещо в земехода.

Махна на Джони да го последва и го отведе в задната част на параклиса, където нямаше никакви прозорци. Носеше цяло руло карти и снимки. Седна на земята и направи знак на Джони да се наведе.

— Всичките ти животни ли са обучени? — попита той.

— Да, доколкото е възможно за толкова кратко време.

— Е, нали получи допълнително още няколко седмици?

— Мисля, че ще се справят.

— Добре тогава. Най-после дойде моментът да станете истински миньори!

Той разгърна картата. Тя представляваше монтаж от отделни снимки, правени от разузнавателния самолет и обхващащи площ от около три хиляди и двеста квадратни километра от Скалистите планини на запад от Денвър.

— Нали можеш да се оправиш с нея?

— Да — отговори Джони.

Търл посочи с нокът началото на един каньон.

— Ето, там е!

Джони усети алчността, която се разгаряше у Търл. Той шепнеше конспиративно:

— Тук има жила от бял кварц с примеси от чисто злато. Тя е уникална. Показала се е на повърхността след свличане на огромни пластове земна маса преди много години.

Извади от купчината една огромна снимка. В червената стена на каньона се виждаше диагонален бял процеп. Търл измъкна друга снимка, направена по-отблизо, и също му я показа. Съвсем ясно си личеше гъстата паяжина златни нишки в снежнобелия кварц.

Джони се опита да каже нещо, но Търл го спря с лапа.

— Ще отидеш там, за да видиш как стоят нещата в действителност. Когато разгледаш добре мястото и се ориентираш в проблемите, които могат да възникнат при изкопаването, ще се върнеш, за да ми докладваш. Аз ще се заема с разрешаването на възникналите въпроси и затруднения.

Почука с нокът по една по-голяма карта:

— Запомни това място!

Джони забеляза, че върху нея няма никакви означения. Хитрият Търл! Ако попаднеше в чужди ръце, тя нямаше да може да послужи като улика срещу него.

Той се облегна назад и даде време на Джони да се запознае с картата на спокойствие.

Джони познаваше тези планини, но никога не ги беше виждал в такива подробности и снимани под такъв ъгъл.

Търл прибра всичко с изключение на тази карта.

— Ще се ориентираш по нея.

Надигна се и стана.

— С колко време разполагаме, за да го изкопаем? — попита Джони.

— Това трябва да стане до деветдесет и първия ден на следващата година. Значи разполагате с шест месеца и половина.

— Но означава също така, че трябва да работим и през зимата — забеляза Джони.