Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 160

Внезапните пориви на вятъра нарушаваха инерцията на двигателите и непрекъснато се налагаше координатите да бъдат променяни.

Данълдийн можеше да управлява такъв самолет. Но докато наблюдаваше движението на пръстите на Джони, разбра, че това не е обикновен полет. А и копчетата за управление бяха пригодени за огромните нокти на психлосите и се изискваха доста силни и резки движения, за да може човек да постигне необходимия ефект.

Данълдийн погледна надолу към каньона.

— Няма да е като разходка на влюбени по здрач — каза той. — Но мога да опитам! — и се спусна към пропастта.

Джони разкопча колана си и ги накара да му подадат един малък уред, наречен сондажен харпун. С него се изстрелваше къса сонда с въртящ се свредел, който се забиваше в скалата. Дължината на взетата проба с диаметър два и половина сантиметра зависеше от това, колко дълго сондата седи забита в скалата. С нейна помощ можеше да се вземе за изследване всякакъв вид твърд материал.

— Започвайте да снимате! — изкрещя той на останалите.

На борда разполагаха с три камери, един уред за измерване на дълбочината под повърхността и друг за определяне на плътността и структурата на пласта. Всички тези проучвателни съоръжения бяха леки за психлосите, но обикновеният човек трябваше доста да си напрегне мускулите.

Шотландците взеха инструментите и през специалните отвори на корпуса всеки се зае със своята изследователска работа. Джони отвори люка и насочи сондажния харпун.

— Приближи се колкото можеш повече до жилата, но без да рискуваш!

— Добре — отговори Данълдийн, — но май това е най-трудното нещо на света. Готови ли сте? Потегляме!

Те отново се спуснаха в бездната. Джони чуваше как пръстите на Данълдийн шарят по копчетата със скоростта на автоматен откос. След това този шум внезапно изчезна, заглушен от воя на вятъра в каньона.

Те се залюляха. Скалата ту се доближаваше на сантиметри до тях, ту се отдръпваше на няколко метра, като непрекъснато танцуваше нагоре-надолу. Ревът на моторите надвиваше воя на вятъра, когато се напрягаха, за да променят положението на самолета.

Джони се опита да се концентрира. Искаше да успее още с първия изстрел, тъй като щеше да му бъде нужно време да изтегли сондата. Жилата искреше, подскачаше насам-натам и само за секунда попадна в мерника. Джони натисна спусъка. Чу се изстрел, последван от съскането на развиващото се въже. Сондата се заби в жилата.

Попадение право в целта!

Натисна копчето на макарата. Въжето изплющя и се опъна.

Изведнаж самолетът се наклони на една страна и полетя надолу, като замалко не се удари в отсрещната стена. Сондата се откърти от скалата и се залюля под него. Джони започна да навива въжето.

— Набери височина! — изкрещя той.

Данълдийн изстреля самолета около седемстотин метра нагоре, където въздушните маси бяха по-спокойни. Той седеше изтощен, вдървен, ръцете и китките го боляха, по челото му бяха избили едри капки пот.