Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 149
Л. Рон Хабърд
Търл постави лапите си върху бюрото, сякаш за да скрие от погледа му прибраните вътре карти. Внезапно осъзна, че се държи глупаво. И все пак колкото по-скрити са нещата, толкова по-малка е вероятността животното да надуши нещо. Напрегна въображението си, за да измисли как да обясни на другите, защо животното лети само из планините.
— Изглежда знаеш повече, отколкото трябва — каза той намръщено.
— Всичко съм научил от теб — отговори Джони.
— Кога?
— Чувал съм го много пъти. Например когато бяхме в Шотландия.
Търл замръзна. Това беше вярно. Ето докъде води дори минималната непредпазливост. Тъпоумното животно беше запомнило всичко…
— Ако разбера от Кър или от друг, че някой е научил за проекта — той потупа пулта за управление в джоба си, — главата на по-малката женска ще хвръкне във въздуха.
— Зная — отвърна Джони.
— А сега изчезвай — нареди Търл. — Имам прекалено много работа, за да си губя времето с теб.
Джони накара Чърк да направи копие на списъка с подписа и я помоли да каже на Кър, че ще трябва да му помогне при транспортирането на техниката.
— Готово, животно — изчурулика тя, когато свърши и му подаде копието.
— Казвам се Джони.
— А аз Чърк — обади се тя и примигна с гримираните си костни клепачи. — Вие, животните, сте малко смешни, но много сладки. Не виждам какво удоволствие им доставя на някои служители да ви преследват и убиват. Вие определено не изглеждате опасни. Дори не ставате за ядене. Ненормална планета! Нищо чудно, че Търл я мрази толкова. Догодина, когато се приберем у дома, ще си имаме огромна къща.
— Огромна къща ли? — попита Джони, като гледаше с недоумение тази бръщолевеща глупачка.
— О, да! Ще бъдем много богати! Така казва Търл. Тра-ла-ла, Джони. Следващия път, когато искаш да ти направя услуга, ще трябва да ми донесеш подаръче.
— Благодаря за всичко и няма да забравя — каза Джони.
Излезе с огромния списък в ръце и веднага се захвана за работа. Осъзнаваше, че е разгадал още едно от неизвестните в мозайката, която Търл редеше. Той нямаше намерение да остане на планетата повече от една година. Искаше да се прибере у дома, и то „богат“.
4
— Господа, много съжалявам — каза Джони пред съвета.
Бяха насядали на изкорубените столове. Намираха се в помещението, което Джони използваше едновременно за щаб и за канцелария. Представляваше просторна стая, откъдето се виждаше по-голямата част от лагера. Джони я бе избрал заради огромните й прозорци.
Той посочи купчините книги.
— Прерових всичко, което намерих, но не успях да открия нищо.
Робърт Лисицата, доктор Макдърмот, пасторът и учителят седяха унило и го гледаха. Той винаги им казваше истината. Вярваха му, защото Мактайлър никога не лъжеше.
Нещата вървяха добре. Дори прекалено добре. Младите мъже се справяха чудесно с новата техника. Досега имаше само един нещастен случай при пилотирането на летящите камиони. Двама курсанти симулираха въздушен бой и се нападаха взаимно. Единият от тях натисна погрешно копче и падна на земята. Сега лежеше в лазарета. Кракът му бе наместен от пастора и за него се грижеше една от старите вдовици. Кър дойде да поправи камиона, но каза, че от него вече нищо не става.