Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 150

Тримата млади мъже, които приличаха на Джони, бяха с изранени ръце. Учителят беше въвел много строг режим. Наказваше ги, като ги удряше с линията по дланите. Те прекарваха пред машината за обучение от ранни зори до обяд. След това отиваха да се занимават с оперативната техника. Изучаваха езика на психлосите под строг контрол и се справяха твърде добре.

Няколко млади мъже бяха хванали диви коне и ги бяха опитомили, така че вече ставаха за езда. С тях докарваха цели стада диви говеда, ловуваха елени и в лагера не се усещаше недостиг от храна. Старите жени бяха много горди с първата реколта от репички и марули. С тях разнообразяваха приятно трапезата на всички.

Целият лагер се трудеше неуморно и през деня мястото приличаше на мравуняк.

— Може би — предположи доктор Макдърмот — ще успеем да ти помогнем, ако ни обясниш какво точно трябва да търсим — и той посочи книгите.

— Уран — отговори Джони. — Той е ключът към нашата победа.

— А, да — сети се докторът. — Не вреди на хората, но е смъртоносен за психлосите.

— Опасен е и за хората — намеси се Джони, като посочи една книга по токсикология. — Ако човек бъде изложен на въздействието му продължително време, ще умре в страшни мъки. Знаем със сигурност, че възпламенява дихателния газ на психлосите и предизвиква експлозия. За тях досегът с него е фатален.

— Предполагам — продължи той, като посочи с ръка към очертания от залязващото слънце силует на планините в далечината, — че тези планини са пълни с уран. Психлосите го знаят много добре. Дори със сила не можеш да закараш някого от тях там. Демонът Търл ще ни изпрати в тези планини, по всяка вероятност за да търсим злато. Той има неоспорими доказателства за наличието му. Ние можем да го изкопаем, може и да не го направим. Но ще трябва да започнем работа, за да не събудим подозрение. Едновременно ще копаем и уран.

— А ти не знаеш къде се намира — досети се доктор Макдърмот.

Джони поклати глава.

— Има цял списък с уранови мини, но всички те са отбелязани като „изчерпани“, „затворени“ или нещо подобно.

— Сигурно на времето е бил много ценен — обади се Робърт Лисицата.

— Използвали са го за много неща — отговори Джони. — Но главно за военни цели.

Пасторът замислено си потърка носа.

— Хората от твоето село знаят ли нещо по този въпрос?

— Не — отговори Джони, — но те са едно от доказателствата, че там има уран. Това е причината, господа, да не ви заведа на това място, въпреки че много би ми се искало. Убеден съм, че лошото им здраве и невъзможността да имат деца се дължат на урана.

— Но изглежда на теб не ти се е отразил, Мактайлър — усмихна се пасторът.

— Аз скитах много и повечето време не си бях у дома. А може би на едни въздействува по-силно, на други по-слабо…

— Според мен става дума за наследственост — каза доктор Макдърмот. — През вековете някои от вас сигурно са развили нещо като имунитет. Другите не биха могли да знаят за грозящата ги опасност, нали?