Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 148

Прекарваше с младежите и учителя по десет часа на ден край машината.

— Ще изпратя Кър — каза Търл.

Джони повдигна рамене. След това отново посочи списъка:

— Има някои неща, които трябва да изясним с тебе. Първо, става дума за чинкоските машини за обучение. В лагера има пет-шест. Пултовете за управление и инструкциите за работа с тях са с надписи на психлоски. Искам да ги взема заедно с всичките дискове и книги, останали от чинкосите.

— Има ли още нещо? — попита Търл.

Джони кимна с глава.

— Второ, искам летящи камиони.

— Нали имаш летящи платформи?

— Мисля, че трябва да разполагаме и с няколко летящи камиона за превоз на персонала. Бях при Зът и видях цял етаж от гаража, пълен с тях.

Подозрителният Търл внезапно бе обзет от усещането, че погледът на животното прониква през плота на бюрото му и вижда картите, прибрани в чекмеджето. Наистина до онова място нямаше никакви пътища. Разбираше, че всичко ще трябва да се пренесе дотам по въздуха, а това нямаше да бъде никак лесно. Летящите товарни камиони, както и тези за превоз на персонал се управляваха по същия начин, както и бойните самолети. Съществуваше твърдо правило чужди раси да не се обучават с тази техника. Но Търл си помисли и за огромния товар за транспортиране дотам. Е, в крайна сметка миньорският камион в никакъв случай не е боен самолет. Още повече че той управляваше тази планета и той определяше правилата.

— Колко искаш? — попита и се пресегна за списъка. — Хей! Тук пише двадесет! И триколесни земеходи… три…

— Заповедта гласи, че трябва да ги обуча да работят с техниката. А как бих могъл да го направя, ако не разполагам с нея?

— Но това са цели двадесет броя!

Джони повдигна рамене.

— Те са много ентусиазирани и никой не иска да изостава в обучението.

Смехът на Търл приличаше на джавкане. Той си спомни как животното замалко щеше да скочи с булдозера в пропастта. Това наистина го развесели.

Извади една от подписаните от Нъмф празни бланки и прикачи списъка на животното над подписа.

— С колко време разполагам? — попита Джони.

Намеренията на Търл бяха толкова потайни, че не желаеше да се ангажира с никакви срокове. Краят всъщност съвпадаше с датата за телепортиране на персонала и телата на мъртвите психлоси. Той бързо пресметна. Всичко на всичко девет месеца. Може би три ще са необходими за обучението на тези животни. Телепортирането ставаше на всеки шест месеца. Значи три за обучение и още шест, за да изкопаят златото до началото на идната пролет. По-добре да го пришпори.

— Имаш два месеца, за да ги обучиш — каза Търл.

— Това е ужасно малко.

Търл извади кутията с дистанционното управление от джоба си, потупа я и отново я прибра. След това се разсмя.

Джони се намръщи. Маската скри опасните пламъчета, които заиграха в очите му.

Направи върховно усилие да овладее тялото и гласа си.

— Бих могъл да използвам Кър, за да превозим всичко.

— Кажи на Чърк.

— Също така — продължи Джони — имам нужда да набера малко опит за работа в тези планини. Въздушните течения са много коварни, а през зимата ще станат още по-опасни. Затова не искам да си мислиш, че има нещо нередно, ако отида там предварително.