Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 151

Л. Рон Хабърд

Джони поклати глава.

— Не съм се качвал при тях, защото не искам да ги тревожа. И без това автоматичният разузнавателен самолет минава през няколко дни над главите им. Но един ден — и това трябва да бъде много скоро — искам да намеря начин да ги преместя оттам. За тази цел трябва да открия място, където да ги настаня. Те дори не подозират за урана, защото иначе отдавна биха напуснали долината.

— Наложително е да намерим някакво разрешение — продължи Джони. — В противен случай всичките ми планове няма да струват и пукната пара.

Доктор Макдърмот протегна ръка.

— Разпредели тези книги. Ще спим по-малко, но ще ти помогнем.

Джони започна да им ги раздава.

— Мисля — каза Робърт Лисицата, — че трябва да изпратим няколко разузнавачи. При подготовката на една успешна акция първо се пускат разузнавачи. Как се открива уран?

— Начините са много и са описани в книгите по минно дело — отговори Джони. — Но ние не разполагаме с основния инструмент за тази цел. Наричали са го „гайгер-мюлеров брояч“. Чел съм много за него и имам представа как би могъл да се направи, но никога не съм го виждал.

— Може би — предположи учителят — ще успеем да открием такива инструменти в древните села. В заводите имало ли е каталози и справочници?

— Съмнявам се, че един такъв инструмент ще бъде използваем след толкова стотици години — каза доктор Макдърмот. — Но тук виждам… Господи, почти се е разпаднал… Телефон ли е това?… Телефонен указател… на Ден… Денв… Денвър. Някога тук, в тези градове — обърна се той към останалите, — е имало телефони. Ето… прибори… „Международен изследователски център по приборостроене“… По дяволите! Адресът не може да се разчете.

— Всички сгради са надписани — обади се Джони.

Робърт Лисицата се наведе напред.

— Нали ви казах, трябват разузнавачи. Разузнаване преди битката — това е ключът към успеха. Трябва да бъдем много внимателни демоните да не заподозрат нещо, докато обикаляме наоколо.

— Те имат детектори за улавяне на човешката топлина — поясни Джони. — Това е причината да се спасиш, като си увиснал под корема на коня. Те знаят, че конете се движат навсякъде. Автоматичният разузнавателен самолет заснема всичко. Затова щом някой чуе двигателите му, трябва да се скрие, докато отмине. Истинската опасност обаче са земеходите, защото те разполагат с въртящи се цилиндри, които се изстрелват ниско над земята и с тях се открива човешката топлина. Аз имам няколко наметала и ако се покрием с тях, ще екранираме топлината и няма да ни открият. Но трябва да бъдем много, много предпазливи. Най-добре ще е да отида аз.

— Не, не! — намеси се Робърт Лисицата и акцентът му толкова се засили от обхваналата го тревога, че думите му станаха почти неразбираеми. — Не можем да те пуснем, момче!

Останалите членове на съвета също поклатиха глави.

Пасторът се обади:

— Пази се, Мактайлър. Нали затова сме тук, за да ти помагаме.

— Малкият демон… — започна Джони.

— Онзи, който дойде да поправи катастрофиралата машина ли?

— Същият — отговори Джони. — Казва се Кър. Той ми каза, че е издадена заповед от Директора на планетата. С нея се забраняват всички ловни излети в цялата зона около мините и лагера. Според него преди заповедта имало някакви слухове за организирането на колективен лов тук при нас. Така че в момента няма никаква опасност от бродещи наоколо демони и спокойно може да се отиде на разузнаване в Голямото село. Но не бива да допуснем да бъдем забелязани от разузнавателния самолет.