Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 147

Историкът изглеждаше въодушевен от чутото. Уви наметалото около хлътналите си рамене.

— Прилича ми на вълшебния огнен пръстен или на геометричните знаци, които съществата от долния свят не смеят да престъпят.

Джони погледна ръждясалите останки от оръжие в ръцете си, сетне окопа.

— Горките хора, нито са имали уран, нито са знаели кой стои срещу тях. Разполагали са само с това.

— Загинали са като смелчаци — изрече пасторът и свали шапката си.

Останалите сториха същото.

— Трябва да направим всичко възможно — каза Джони, — за да не свършим като тях.

— Точно така — съгласи се Робърт Лисицата.

Джони остави на земята скелета на автомата и всички замислени потеглиха обратно към огньовете. Мекият стон на една гайда отекваше в нощта.

3

Търл работеше с няколко карти на планините. Беше анализирал последните данни, постъпили от автоматичния разузнавателен полет, и се опитваше да открие следи от пътища, минаващи покрай дълбоката пукнатина. Щеше да бъде чудовищно трудна операция. Като си помислеше, че животните ще трябва да направят нещо, което би накарало козината и на най-опитния психлоски миньор да настръхне, пред очите му заиграваха кръгове. Въпросното място просто можеше да бъде достигнато само по въздуха.

Влезе новата му секретарка — Чърк. Тя беше достатъчно глупава, не му създаваше главоболия, а беше и хубавичка. Радваше окото, напиваше се бързо и имаше много други достойнства. Беше много полезна, защото умееше да отпраща посетителите и прехвърляше документацията и административната работа на други. На практика в момента той държеше в ръцете си цялата власт и въобще не се занимаваше с досадни подробности. Мотото му беше: „Товари с колкото се може повече работа смачкания Нъмф!“

— Животното е дошло да те види — изчурулика тя.

Щом я чу да докосва вратата, Търл бързо скри картите, като ги натика в най-горното чекмедже, така че да не се виждат.

— Нека влезе.

Джони пристъпи вътре. Беше с маска и носеше дрехите, ушити от старата чинкоска униформа. В ръцете си държеше дълъг списък.

Търл го погледна. Нещата се нареждаха доста добре. Животното се държеше послушно, макар и на врата му вече да не висеше миниатюрната камера. Бяха сключили споразумение, според което Джони можеше да идва тук на всеки няколко дни, за да носи храна на момичетата и да разговаря с тях.

Джони беше предложил да установят радиовръзка, но Търл се разгневи и остана непреклонен. Никакво радио. Това решение не подлежеше на обсъждане. Ако животното иска да се види с него, ще трябва да си размърда краката и да дойде пеша. Търл знаеше, че в лагера има много приематели и радиовръзката щеше да му върже лапите и да застраши сигурността на плановете му.

— Нося един списък — каза Джони.

— Виждам — отвърна Търл.

— Искам тръби, стари чинкоски платове, инструменти, с които да бъдат разкроени и ушити, няколко помпи, лопати…

— Дай го на Чърк. Май се гласиш да построиш отново цялата отбранителна база. Нещо типично за едно животно. Защо не се захванеш с машината, на която се обучаваше?

— Работя с нея — отговори Джони и това бе истина.