Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 146

Джони разказа на съвета историята на това място, така както беше записана от психлосите.

Мъжете разбраха веднага. Тези оръжия не биха могли да спрат омразните им врагове.

Историкът доктор Макдърмот се огледа с любопитство.

— Но къде са останките от танка?

— Той е бил победителят — отговори Джони.

— Много странно — продължи историкът. — Нямам предвид победата на психлосите, а това, че не намираме никакви останки от тяхно бойно оръжие.

— Победата им е била пълна — промълви Джони. — Не знаем дали психлосите са претърпели някакви загуби или не са. Така или иначе, биха си прибрали повредената техника от бойното поле.

— Не, не, не — възрази историкът.

Тогава им разказа за един ръкопис в университетската библиотека, който описвал подобна битка. Тя се състояла на разделителната линия между две древни села, известни като Дамбъртън и Фолкърк, където някога е била границата между Англия и Шотландия, точно в подножието на планините.

— На това място и досега могат да се видят останките от психлоските танкове — продължи той.

— Вярно е — потвърди Робърт Лисицата. — И аз съм ги виждал.

Историкът отново заговори:

— Нито един психло не беше идвал толкова на север, докато ти не долетя там със своя демон, Мактайлър. Това е единствената причина, поради която сме оцелели и все още живеем в Хайландс.

— Я ми разкажете още нещо за тази история — помоли Джони.

— О, тя е написана много лошо — отговори историкът. — Любопитна е като исторически факт, но няма никаква литературна стойност. Била е записана набързо от един редник, служил в планинските войски на Нейно величество, който след битката избягал на север. Мисля, че е бил сапьор. Те се занимавали с мини.

— С мини ли? — попита пасторът. — Мини, в които се копае руда?

— Не, не — отговори историкът. — Използвали са думата „мина“ и за експлозив, заравян в земята. Щом врагът стъпел върху нея, тя избухвала и той хвръквал във въздуха. Въпросният редник говори за „тактически ядрени оръжия“. Разказва как части от един полк случайно попаднали в някакъв бункер и така се спасили от обгазяването. След това се изтеглили на север. Ако не се лъжа, капитанът им имал любима в Хайландс. Направили минна преграда, простираща се от Дамбъртън до Фолкърк. Психлоските танкове тръгнали да ги преследват, натъкнали се на нея и мините започнали да избухват. Психлосите имали достатъчно танкове и войници, но тази преграда станала причина да се оттеглят на юг и никога да не се върнат да приберат труповете и техниката. Според ръкописа се бил намесил и духът на Дрейк, тъй като се чували барабани…

— Чакай малко — прекъсна го Джони. — Нали става дума за ядрени оръжия?

— Да, макар че не знам какво представляват — отговори пасторът.

— Уранът — промълви Джони. — Между тези два града по всяка вероятност все още има уранов прах — и той им обясни всичко за дихателния газ на психлосите.

— Така всичко си идва на мястото — каза Робърт Лисицата.