Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 145

Не беше подготвен за делегацията, която дойде при него след вечеря. Една от залите беше почистена и въпреки че жените готвеха навън, всички се хранеха вътре. Използваха изпочупените маси и потъмнелите от времето прибори за хранене. До Джони седеше Робърт Лисицата.

Ангъс Мактавиш му подаде оръжието.

— Годно е. Почистихме го и разбрахме как се зарежда и как се борави с него. Амунициите също са използваеми.

Джони усети, че цялата зала се е смълчала и внимателно следи разговора.

— Такива оръжия и патрони има колкото щеш — каза Ангъс Мактавиш. — Ако се качиш на хълма и погледнеш на изток, ще видиш в далечината психлоския лагер — продължи той, усмихвайки се. — Една група би могла да се промъкне през нощта и да го вдигне във въздуха.

Останалите моментално демонстрираха своето съгласие.

От другите маси започнаха да стават млади мъже и да се трупат около тях.

Изведнаж пред очите на Джони изникна ужасна картина: шотландците се търкалят мъртви по земята и всичките му планове са разбити на пух и прах.

Робърт Лисицата улови погледа му. Изглежда чакаше знак и щом Джони му кимна, той се изправи.

Старият ветеран бе един от малцината шотландци, виждали жив психло преди пристигането на Джони. Веднаж, когато слязъл в равнината за диви говеда, Робърт Лисицата се сблъскал с група психлоси, тръгнали от мината в Корнуол на лов. Избили всичките му другари. Робърт се скрил под корема на един кон и така избягнал касапницата. Той много добре си даваше сметка за мощта на психлоското оръжие, както и за присъщата им жажда да убиват.

— Този млад мъж — каза Робърт Лисицата, като посочи Ангъс Мактавиш — е постъпил много правилно. Няма нищо по-достойно от това, да бъдеш смел и находчив — младият мъж засия. — Но — продължи Робърт — една от най-старите мъдрости гласи, че всичко завършва добре, когато се подготви добре. Ако унищожим мината, няма да изгоним психлосите от Земята. Ние се борим срещу цялата психлоска империя и за тази цел трябва да работим още много и да се подготвим добре.

Тонът му стана конспиративен.

— Нямаме право да унищожим една база и по този начин да ги предупредим за намеренията си.

Този аргумент свърши работа. Младите мъже решиха, че това е много мъдро, и щастливи се върнаха към вечерята си от печено месо.

— Благодаря ти — каза му Джони.

Преждевременната война засега беше предотвратена.

Малко по-късно, когато съвсем се здрачи, Джони заведе по-възрастните мъже да им покаже окопа.

Разбираше, че около него се оформя нещо като съвет. Състоеше се от Робърт Лисицата, пастора, учителя и историка.

Джони ровеше в тревата и търсеше железни парчета. Извади почти изцяло прояден от времето скелет на оръжие, което приличаше на „Томпсън“. Беше трудно да се определи какъв модел е, но със сигурност беше автомат.