Читать «Огледален танц» онлайн - страница 85

Ботари-Джесек пое дъх.

— Хайде да се съсредоточим върху това, което ни предстои да свършим. Непосредственият въпрос е ще може ли Марк да измами барон Фел. Фел веднъж е срещал истинския Майлс.

— Точно заради това не поставих Бел Торн под строг арест. Бел е присъствал на тази среща и, надявам се, може да ни даде някой полезен съвет.

— Да. И това е куриозното… — Тя седна върху масата и залюля дългия си, обут в ботуш крак. — В шок или не, Марк ни дава сериозна възможност да скрием истината. Устните му не са произнасяли името Воркосиган, нали?

— Не — призна Куин.

Ботари-Джесек изкриви нагоре устни и го заразглежда, после неочаквано попита:

— Защо не сте го произнасяли?

Той се сви още малко в стола си, опитвайки се да избегне погледа й, и промърмори:

— Не зная. — Тя неумолимо очакваше да каже още нещо и той успя да допълни малко по-високо: — По навик, предполагам. — Главно навика на Сер Гален от старите лоши дни да му взема страха за всяка допусната глупава грешка. — Когато изпълнявам някоя роля, аз я изпълнявам както трябва. М-Майлс никога не би се изпуснал да го произнесе, затова и аз никога не съм се изпускал.

— Кой сте вие, когато не изпълнявате роля? — Ботари-Джесек присви очи и го загледа изпитателно.

— Аз… не знам. — Той преглътна и се опита отново да говори по-силно. — Какво ще стане с моите… клонове?

Куин понечи да каже нещо, но Ботари-Джесек вдигна ръка и я спря:

— Какво имате предвид?

— Да са свободни. Да са свободни и на сигурно място, някъде, където Къща Барапутра не ще може отново да ги отвлече.

— Странен алтруизъм. Не мога да се начудя защо. На първо място, за какво беше цялата тази акция? Какво се надявахте да спечелите?

Марк отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Той не можеше да отговори. Все още му беше студено, беше потен, слаб и разтреперан. Главата го болеше ужасно, сякаш кръвта от нея се изцеждаше.

— Пфу! — изръмжа Куин. — Какъв неудачник! Какъв проклет анти Майлс. Да грабне поражението от зъбите на победата.

— Куин — каза тихо Ботари-Джесек. В гласа й, в тази едничка дума имаше силно неодобрение, което Куин разбра и призна с вдигане на рамене. — Според мен никоя от нас не знае какво точно държим тук — продължи Ботари-Джесек. — Но разбирам, когато нещо не е по силите ми. Познавам обаче един човек, който може да се оправи.

— Кой?

— Графиня Воркосиган.

— Хм — въздъхна Куин. — Това е друго нещо. Кой ще й каже за… — Тя посочи с пръст към пода — към Джексън Хол и фаталните събития, които се бяха случили там. — И Господ да ми е на помощ, ако продължа да командвам този екип. Ще трябва да докладвам всичко на Саймън Илян. — Тя замълча. — Искаш ли ти да командваш, Елена? Като старши капитан на кораб сега, когато Бел е под домашен арест и прочие. Аз поех командването просто защото някой трябваше да го направи по време на боя.

— Ти се справяш отлично — каза Ботари-Джесек и леко се усмихна. — Аз ще те подкрепя. Освен това си тясно свързана с разузнаването, така че е съвсем логично да изпълняваш длъжността.