Читать «Огледален танц» онлайн - страница 86

— Да, зная. — Куин се намръщи. — Обаче ще съобщиш ли на семейството?

— Е — въздъхна Ботари-Джесек, — най-логично е аз да съобщя на графинята.

— Споразумяхме се. — И двете имаха вид, сякаш се питаха коя е поела по-добрата или по-лошата част от споразумението.

— Колкото до клоновете — Ботари-Джесек отново се обърна към Марк, — как бихте искали да осигурите тяхната свобода?

— Елена, не прави никакви обещания — предупреди я Куин. — Все още не знаем какво ще предложим в замяна, за да се измъкнем оттук. И да го… — тя отново посочи надолу — върнем.

— Не — прошепна Марк. — Не можете. Не можете… да ги върнете там след всичко това.

— Аз замених Филипи — каза Куин мрачно. — Ще заменя и теб, без окото ми да мигне, само че той… Знаеш ли защо предприехме този кървав десант?

Той безмълвно поклати глава.

— Заради теб, малко копеле. Адмиралът почти беше постигнал споразумение с барон Барапутра. Щяхме да освободим Зелената команда срещу четвърт милион бетански долара. Нямаше да ни струва повече от разходите, които направихме по този десант, като се има предвид оборудването, което загубихме заедно със совалката на Торн. И живата сила. Но баронът отказа да те върне. Не знам защо. Ти си безполезен за всеки друг. Майлс обаче не искаше да те остави.

Марк беше навел глава и гледаше стиснатите си ръце. После вдигна очи и видя, че Ботари-Джесек отново го проучва, сякаш е някаква фатална криптограма.

— Както адмиралът не би оставил своя брат — каза бавно Ботари-Джесек, — така и Марк не би оставил клоновете. Ще ги оставите ли? А?

Искаше му се да преглътне, но устата му бе пресъхнала.

— Бихте ли направили нещо, за да ги спасим? Нещо, което ще ви помолим?

Устата му се отвори, сетне отново се затвори. Сигурно беше беззвучно съгласие.

— Ще приемете ли да изпълнявате за нас ролята на адмирала? Разбира се, ние ще ви подготвим.

Той кимна едва забележимо и попита:

— Какво обещавате?…

— Когато си тръгнем, да вземем с нас всички клонове. И да ги настаним някъде, където от Къща Барапутра няма да могат да ги отмъкнат.

— Елена! — напомни й Куин.

— Аз искам — преглътна той, — искам думата на една бараярска жена. Вашата дума, Ботари-Джесек.

Куин засмука долната си устна, но не каза нищо. След продължителна пауза Ботари-Джесек кимна.

— Добре. Имате думата ми. Но ще ни окажете пълно сътрудничество, разбрахме ли се?

— Вашата дума като каква?

— Просто моята дума.

— Да. Добре.

Куин стана и го погледна.

— Подходящ ли е точно сега да играе тази роля?

Ботари-Джесек проследи погледа й.

— Не, предполагам, че в това състояние не е. Нека най-напред да се почисти, да се нахрани и да си почине. След това ще видим какво може да се направи.

— Може би барон Фел няма да ни даде време да положим необходимите грижи за него.

— Ще кажем на барон Фел, че се къпе. Това ще бъде и достатъчно, и вярно.

Изкъпване. Храна! Беше толкова прегладнял, че чак не му се ядеше, стомахът му се беше вцепенил, плътта му беше станала равнодушна. И му беше студено.

— Единственото, което мога да кажа — отбеляза Куин, — е, че той е адски лошо копие на истинския Майлс Воркосиган.