Читать «Огледален танц» онлайн - страница 83

— Направил е нещо хитро — каза Ботари-Джесек. — Или нещо, което е мислил, че е хитро.

— Разполагал е само с около пет минути. Какво е могъл да измисли за това време? — каза Куин. — Да се продъни в ада дано този умник, дето не докладва!

— Несъмнено точно това се е канел да стори — въздъхна Ботари-Джесек. — Мисля, че не е необходимо да губим време в обвинения. Чака ни много работа.

Торн трепна, също както Фармингам, Куин и Таура. После всички погледнаха към Марк. Той се сви на стола.

— Минали са само… — Куин погледна часовника си — по-малко от два часа. Каквото и да е направил Норууд, криокамерата сигурно все още е долу. Трябва да е долу.

— Е, и какво ще правим? — попита сухо Кимура. — Още един десант?

Куин присви саркастично устни.

— Доброволец ли си, Кимура? — Кимура вдигна ръце, за да покаже, че се предава, и замълча.

— Междувременно — каза Ботари-Джесек — станция Фел ни вика доста спешно. Трябва да започнем преговори. Предполагам, че това ще включва и нашия заложник. — Тя кимна към Кимура в знак на признание за единствената успешна част от десанта. Кимура, доволен от признанието, също кимна. — Някой от тук присъстващите знае ли какво е възнамерявал да прави адмиралът с барон Барапутра?

Кръгът от глави закима отрицателно.

— Ти не знаеш ли, Куин? — попита Кимура изненадан.

— Не. Нямаше време за приказки. Дори не съм сигурна дали адмиралът сериозно се е надявал вашата акция за отвличане да успее, или е била само за отклоняване на вниманието. Това отговаря напълно на неговите стратегии — да не се знае каква е крайната цел на мисията. Предполагам, че е планирал — гласът й заглъхна и премина във въздишка — да използува своя инициатива. — Тя се изправи. — Но съм адски сигурна какво възнамерявам да правя аз. Сделката този път ще бъде в наша полза. Барон Барапутра ще бъде пропускът за излизането оттук на всички ни, включително и на адмирала, но най-напред трябва добре да подготвим всичко.

— В такъв случай — каза Ботари-Джесек — аз не мисля, че трябва да дадем възможност на Къща Барапутра да разбере колко ценен товар сме оставили долу.

Ботари-Джесек, Торн, Куин — всички насочиха изпитателен студен поглед към Марк.

— И за това съм помислила — каза Куин.

— Не — прошепна той. — Не! — Викът му прозвуча като грачене. — Не говорите сериозно. Не можете да ме накарате да го представям. Не искам повече да се представям за адмирал! Господи, не! — Той трепереше, тресеше се, стомахът му се сви на топка. „Студено ми е.“

Куин и Ботари-Джесек се погледнаха. Ботари-Джесек кимна, предаде безмълвно съобщение.

— Всички сте свободни да изпълнявате задълженията си — каза Куин. — Освен вие, капитан Торн. Отнема ви се командването на „Ариел“. Ще го поеме лейтенант Харт.

Торн кимна, сякаш бе очаквал това.

— Арестуван ли съм?

Куин присви очи от болка.

— По дяволите, нямаме време за това. Нито пък хора. Пък и още не си разпитан. Освен това ми е нужен опитът ти. Тази… ситуация във всеки момент може да се промени много бързо. Смятай, че си под домашен арест. Ако имаш въпроси, обръщай се към мен. Сам ще се охраняваш. Заеми каютата на инспектиращия офицер тук на „Перегрин“. Можеш да я наричаш килия, ако от това ще се чувстваш по-добре.