Читать «Огледален танц» онлайн - страница 84

Лицето на Торн беше мрачно.

— Слушам — каза студено той.

— Вървете да се почистите — каза намръщено Куин. — Ще продължим по-късно.

С изключение на Куин и Ботари-Джесек един по един всички се изнизаха. Марк се опита да ги последва.

— Ти не — каза Куин с мъртвешки глас и той отново седна на стола и се сгуши. Когато и последният Дендарии излезе от стаята, Куин се пресегна и изключи всички рекордери.

Жените на Майлс. Елена, възлюблена още от детските години, сега капитан Ботари-Джесек: Марк я беше проучвал, когато комаранците го подготвяха да играе ролята на лорд Воркосиган. Все пак тя не беше точно такава, каквато бе очаквал. А Куин — Куин беше изненадала заговорниците комаранци. Двете жени може би по случайност си приличаха по късата тъмна коса, фината бяла кожа, светлите кафяви очи. А дали пък беше случайно? Дали Воркосиган подсъзнателно не беше избрал Куин като заместител на Ботари-Джесек, след като не бе могъл да има истинската си любима? Дори имената им бяха сходни: Ели и Елена.

Ботари-Джесек беше с една глава по-висока, с издължени аристократични черти, по-хладна и по-резервирана — ефект, подсилен от чистата й офицерска непарадна униформа. Куин, облечена в полева униформа и ботуши, беше по-ниска, макар и с една глава по-висока от него, и по-закръглена. И двете бяха ужасяващи. Предпочитанията на Марк, ако доживееше да има жена, бяха повече към нещо от рода на малката блондинка-клон, която бяха измъкнали изпод леглото. Ако тя беше на подходяща възраст, той щеше да я потърси. Някоя нисичка, мекичка, розовичка, скромна, която няма да го убие, след като са правили любов.

Елена Ботари-Джесек го наблюдаваше с поглед, изразяващ нещо като ужасено възхищение.

— Досущ като него. И все пак не съвсем. Защо треперите?

— Студено ми е — промърмори Марк.

— Студено ти е! — повтори като гневно ехо Куин. — Студено ти е! На тебе, малък, проклет мухльо… — Тя рязко завъртя ергономичния си стол и му обърна гръб.

Ботари-Джесек стана и отиде до него. Гъвкава като върба. Докосна челото му. Беше студено и влажно. Той се отдръпна като ужилен. Тя се наведе и се взря в очите му.

— Куин, остави го. Той е в психологически шок.

— Той не заслужава внимание — каза Куин, задушавана от гняв.

— Въпреки всичко все още е в шок. Ако искаш да постигнеш някакви резултати, трябва да се съобразяваш с този факт.

— По дяволите! — Куин пак се обърна и ги погледна. От очите й по червено-бялото, покрито с мръсотия и засъхнала кръв лице, се спускаха две мокри следи. — Ти не го видя. Не го видя да лежи там, сърцето му пръснато из цялата стая…

— Куини, той всъщност не е мъртъв, нали? Той е замразен и… и поставен на погрешно място. — Имаше ли в гласа й макар и най-слаба нотка на несигурност, на отказ?

— Оо, всъщност е съвсем мъртъв. Замразен мъртъв човек. И ако не го намерим, ще остане вечно така! — Кръвта по полевата й униформа, спечена на бразди по ръцете, размазана върху лицето, вече беше станала кафява.