Читать «Огледален танц» онлайн - страница 71

— Ти, ти, тъпо… увий я. — Тя посочи Филипи, след това бързо заобиколи криокамерата и отиде при медика, който беше коленичил до Майлс.

Марк най-после излезе от вцепенението, потърси и намери между медицинските материали топлоизолационно фолио. Беше изплашен от трупа, но и ужасен от Куин, за да не й се подчини. Разгъна на пода сребърната обвивка и обви с нея тялото на мъртвата жена. Беше свито и вдървено, тежко.

Изправи се и чу медикът да мърмори, заровил голи ръце дълбоко в кървавата мръсотия, която допреди малко беше гръден кош на Майлс Воркосиган:

— Не мога да намеря край. Къде, по дяволите, има край? Поне проклетата аорта, каквото и да е…

— Минаха повече от четири минути — озъби се Куин, измъкна отново вибрационния си нож и преряза гърлото на трупа на Майлс. Пръстите й заровиха в отрязаното място.

Медикът вдигна очи само колкото да каже:

— Внимавай да хванеш сънната артерия, а не шийната вена.

— Опитвам се, но те нямат цветен код. — Тя намери нещо бледо и еластично, изтегли една маркуч от капака на дюаровите съдове, напъха пластмасовия му накрайник на мястото на вероятната артерия и включи захранването. Миниатюрната помпа започна да жужи, изтласквайки блестяща зеленикава криотечност по прозрачния тръбопровод. Куин измъкна втори маркуч от съда и го пъхна от другата страна на врата на Майлс. От отрязания край на вената по ръцете й и по всичко наоколо започна да тече кръв: не плискаше, както при биене на сърце, а си течеше равномерно, нечовешки, механично. Разля се на пода и образува блестяща локва, която започна да се стича по някакъв незабележим дренажен наклон — малък ален поток. Невъзможно много кръв. Скупчените клонове плачеха. Сърцето на Марк бумтеше, болка премрежваше погледа му.

Куин продължи с изпомпването, докато по тръбата не започна да тече зеленикава прозрачна течност. Междувременно медикът очевидно бе намерил краищата, които търсеше, и прикрепи още две тръби. Заизвира кръв, смесена с криотечност. Потокът се превърна в река. Медикът свали ботушите и чорапите на Майлс и прокара сензори по побледняващите крака.

— Почти дотук… по дяволите, почти всичко е източено. — Той се спусна към съда, който се беше самоизключил. Индикаторната червена лампа мигаше.

— Използувах всичко, което можах — каза Куин.

— Вероятно е достатъчно. И двамата бяха дребнички. Пристегни тези два края… — Той й подхвърли нещо блестящо, което тя хвана във въздуха. Наведоха се над дребното тяло. — Дай да го сложим в камерата. — Куин хвана главата, медикът — трупа и бедрата. Ръцете и краката се провесиха. — Лек е. — Набутаха тялото в криокамерата, оставяйки подгизналата с кръв униформа на пода. Куин остави медика да направи последните свързвания и заговори по канала в шлема. Изобщо не погледна към дългия сребрист пакет в краката си.