Читать «Огледален танц» онлайн - страница 69

— Защо спирате? — излая той и обхванат от неудържим страх, спря до тях.

— Пази се! — изкрещя някой. Куин се завъртя и вдигна плазмения си пистолет, търсейки цел. Марк отвори уста — глупаво подобие на кръга, описан от сивата качулка около нея.

И в същия миг видя барапутранеца. Гледаха се право очи в очи. Най-вероятно през някакви тунели нахлуваше група облечени в кафяво барапутрански снайперисти. Те се катереха по подпорните греди сигурно също толкова неподготвени за срещата, колкото и Дендариите, които преследваха. Барапутранецът държеше в ръка гранатомет с нажежено от стрелба дуло, насочен право към него.

Майлс, разбира се, не можа да види гранатата, която влезе в гърдите му. Видя само как гърдите му цъфваха като цвете. Звукът, който не чу, но почувства като удар с чук, го повали. В очите му проблеснаха тъмни цветя, които покриха всичко наоколо.

Беше изненадан не от това, колко много е мислил, защото нямаше време за мислене, а колко много почувства за това кратко време, през което последното свиване на сърдечния мускул изпрати порция кръв до мозъка. Стаята се завъртя пред погледа му… непоносима болка… гняв и обида… и огромно съжаление, безкрайно малко по продължителност, безкрайно голямо по дълбочина. „Чакай, аз не съм…“

СЕДМА ГЛАВА

Марк стоеше толкова близко, че взривът на гранатата беше като тишина, която притисна ушите му, заличавайки всички други звуци. Всичко стана прекалено бързо, за да може да го разбере, прекалено бързо, за да има време да затвори очи и да предпази ума си от гледката. Малкият човек, който крещеше и жестикулираше, политна назад като сив парцал с разперени ръце и изкривено от ужас лице. Върху Марк с пронизваща сила се изсипа фонтан от кръв и парчета плът. Цялата лява страна на Куин беше алена.

„Така. Ти не си съвършен — беше първата му абсурдна мисъл. Тази неочаквана абсолютна уязвимост беше непоносим шок. — Не съм предполагал, че можеш да бъдеш ранен. По дяволите, не съм мислил, че ти можеш да пострадаш.“

Куин пищеше, всички се отдръпнаха ужасени, само той остана неподвижен, парализиран от обхваналата го тишина, която пронизваше ушите му. Майлс лежеше на цимента с разкъсани гърди, отворена уста, неподвижен. „Мъртъв.“ Беше виждал умрял човек и по-рано, затова не можеше да има никаква грешка.

Куин, с обезумяло от ярост лице, стреляше с плазмения си пистолет в барапутранците, докато от тавана около тях не започнаха да падат горящи парчета, които можеха да наранят някого и един Дендарии не изби оръжието от ръцете й.

— Таура, заеми се с тях! — Куин посочи с ръка нагоре.

Чудовищният сержант изстреля нагоре кука с въже, което се уви около една греда, после бързо се заизкачва по него като някой полудял паяк. Между светлините и сенките Марк едва успяваше да следи как тя скача с нечовешка скорост по скелето, докато хората от барапутранските сили за сигурност започнаха да се сипят като дъжд. Със счупени вратове. Цялото им високотехнологично защитно облекло не можеше да ги спаси от тези огромни разярени ръце с нокти като на граблива птица. Трима мъже паднаха с разкъсани гърла в локви от собствената си кръв: един Дендарии командос, който тичаше през залата, едва не беше смачкан под едно вражеско тяло. Модерните оръжия не водеха до изтичане на толкова много кръв. Те бяха предназначени да сварят противника чисто като яйце.