Читать «Огледален танц» онлайн - страница 70

Лоис Макмастър Бюджолд

Куин не обърна внимание на падащите тела, сякаш не се интересуваше как се изпълнява нейната заповед. Тя коленичи до Майлс, разперените й ръце се тресяха, наведе се и свали командния шлем от главата му. Свали и собствения си шлем на началник на командата, остави го на пода и сложи този на Майлс. Устните й се движеха, установявайки контакт, проверявайки каналите. Очевидно шлемът не беше повреден. Тя издаде команди на хората от участъка, отправи запитвания към десантната совалка и после нареди:

— Норууд да се върне тук, да се върне тук. Да, докарайте го, сега го докарайте. По спешност, Норууд! — Тя вдигна глава от групата на Майлс и извика: — Таура, погрижи се за охраната на тази сграда! — Отгоре сержантът на свой ред изрева заповедите си на припкащите командоси.

Куин измъкна от ножницата си вибрационен нож и започна да реже полевата униформа на Майлс, разпаряйки коланите и екрана срещу невроразрушително оръжие, захвърляйки настрана окървавените дрехи. Марк повдигна глава, проследявайки погледа й, и видя медика с антигравитационната носилка да тегли товара си по цимента. Носилката противодействаше на гравитацията, но не и на масата: инерцията на тежката криокамера затрудняваше движенията му, пречеше му когато се мъчеше да я свали ниско до убития си командир. Половин дузина объркани клонове следваха медика като патета, скупчени и ужасени от резултатите от кратката ожесточена стрелба.

Медикът местеше поглед от тялото на Майлс към пълната криокамера.

— Капитан Куин, няма смисъл. Двата трупа няма да могат да се съберат.

— По дяволите, прав си. — Куин се изправи, гласът й стържеше като ренде. Тя, изглежда, не усещаше сълзите, които се стичаха по лицето й и се ръсеха като от душ. — По дяволите, прав си. — Тя погледна мрачно блестящата криокамера. — Изхвърли я.

— Куин, не мога!

— Заповядвам ти. На моя отговорност.

— Куин. — Гласът на медика беше изпълнен с болка. — Той би ли издал такава заповед?

— Той току-що загуби правото си на глас. Добре. — Тя пое дълбоко дъх. — Аз ще го направя. Ти започни да го подготвяш.

Със стиснати зъби медикът се зае да изпълнява заповедта. Отвори вратата в края на камерата и извади една табла с инструменти. Бяха в безпорядък, тъй като вече бяха използувани и набързо събрани. Извади и няколко големи дюарови съда17.

Куин отключи камерата. Капакът изпука, отчупиха се парчета лед, и се отвори. Тя се пресегна вътре и развърза нещо — Марк не можеше да види какво. Не искаше да види. Куин изруга, когато мигновено замръзналата кожа се смъкна от голите й ръце, но отново се пресегна и със сумтене измъкна от камерата зеленикаво-виолетовото голо тяло на жената и го сложи на пода. Беше на катастрофиралия велосипедист-командос Филипи. Патрулът на Торн, въпреки огъня на барапутранците, я беше намерил близо до падналия велосипед през два блока от изгубения й шлем. Счупен врат, счупени крайници. Беше се мъчила часове, въпреки героичните усилия на медика на Зелената команда да я спаси. Куин вдигна поглед и видя, че Марк я гледа втренчено. Беше съкрушена.