Читать «Огледален танц» онлайн - страница 73

— По дяволите! Да имаш друга идея?

— Отдолу — каза неочаквано Марк и двамата трепнаха и го погледнаха. — През тунелите. Щом барапутранците влязоха през тях, ние ще можем да излезем.

— Това са глухи тунели — възрази Куин.

— Аз имам карта — каза Марк. — Цялата Зелена команда има заредени програми. Зелената команда може да води.

— Защо не го каза по-рано? — озъби се Куин, нелогично пренебрегвайки факта, че не е имало по-рано.

Торн кимна в знак на съгласие и започна бързо да проследява холовидеокартата на шлема си.

— Може да стане. Има път… излиза в сградата зад вашата совалка, Куин. Барапутранската защита е слаба, силите им пазят пътя отгоре. Долу дори численото им предимство няма да им помогне.

Куин погледна към пода.

— Мразя калта. Искам вакуум и простор. Добре, да опитаме. Сержант Таура!

Припрени действия, взривяване на още няколко врати и малката група отново тръгна надолу по тръбния подемник в комуналните тунели. Пред главната група вървеше група командоси. Таура беше хванала половин дузина клонове да носят опакованото тяло на Филипи, положено върху три метални пръта, които беше изскубнала от перилата на скелето. Сякаш все още имаше някаква надежда велосипедистът-командос да се съхрани и съживи.

Марк вървеше редом с криокамерата върху плуващата носилка, теглена от загрижения медик. Погледна с крайчеца на окото си през прозрачния капак. Неговият прогенитор лежеше с отворена уста, блед, с посивели устни, неподвижен. По херметизиращите уплътнения се беше образувал скреж, а от радиатора на хладилния агрегат се излъчваше топлина. Сигурно гореше като огън върху сензорите на вражеските прибори за инфрачервено виждане. Марк потрепери и се сви. Беше гладен и му беше адски студено. „По дяволите, Майлс Воркосиган. Имах толкова много неща да ти казвам, а сега ти не можеш да ме чуеш.“

Правият тунел минаваше под друга сграда и през една двойна врата излизаше в широко фоайе с многобройни пресичащи се връзки: няколко тръбни подемника, аварийни стълби, други тунели и всевъзможни помещения. Всички врати бяха отворени или взривени от предни патрули, търсещи барапутрански защитници. Въздухът лютеше от пушека и острия дъх, останал от плазмения огън. За нещастие тук патрулите бяха намерили това, което търсеха.

Светлините изгаснаха. Всички свалиха визьорите на шлемовете си и преминаха на нощно виждане. Той последва примера им и се загледа дезориентиран в един свят, лишен от цветове. Шлемът му пращеше от застъпващи се гласови комуникации, понеже двама патрули се връщаха тичешком във фоайето от два отделни коридора, стреляха с плазмени лъкове и заслепяваха уреда за инфрачервено виждане. От тръбния подемник изскочиха четирима души от барапутранската сигурност в леко защитно облекло и разцепиха колоната на Куин. Объркването беше толкова голямо, че се стигна до ръкопашен бой. Марк политна, блъснат от един висок командос, който се прикриваше до плаващата носилка.

— Тя не е бронирана! — простена медикът, когато дъгите запроблясваха и заудряха криокамерата. — Едно директно попадение и…