Читать «Огледален танц» онлайн - страница 72

Появи се Торн — прекоси залата на бегом. Къде беше ходил? Погледна Куин в очите и като кимна към мъртвите барапутранци, докладва:

— Промъкнали са се през един тунел. Засега изходът е защитен. — Съгледа криокамерата, намръщи се и неочаквано придоби вид на човек… на средна възраст. Дори стар.

Куин му благодари с кимване.

— Път към канал 9-С. Имаме проблем отвън.

В шокирания и онемял Марк се появи нещо като мрачно любопитство. Той включи своя комуникационен шлем. Откакто Торн си беше присвоил правото да командва, в продължение на часове го беше държал безпомощно и безнадеждно изключен. Марк проследи предаванията на капитана.

Синята и Оранжевата команди бяха подложени на силен натиск от подсилените барапутрански сили за сигурност. Забавянето на Куин в сградата привличаше барапутранците като мухи на мед — почти ги чуваше как жужат от възбуда. Сега, когато две трети от клоновете бяха натоварени на совалката, врагът беше престанал да насочва огъня на тежките си оръжия към нея, но бързо се събираха въздушни подкрепления, които кръжаха като лешояди. Куин и групата й бяха застрашени от обкръжаване и откъсване.

— Трябваше да е иначе — промърмори Куин и включи каналите. — Лейтенант Кимура, при вас как е? Съпротивата още ли е слаба?

— Много се засили. Вече съм зает както трябва, Куин. — Тъничкият, странно весел глас се чу след кратко смущение от статичен електричен товар, което говореше за плазмен огън и активиране на неговото отражателно плазмено поле. — Изпълнихме задачата и се изтегляме. Поне се опитваме. Да поговорим по-късно, а? — Отново последваха смущения.

— Каква задача? Грижи се за проклетата си совалка, чуваш ли, момче? Може да се наложи да дойдеш да ни вземеш. Обади ми се веднага щом се вдигнеш във въздуха.

— Слушам. — Последва малка пауза. — Защо не е адмиралът на канала, Куин?

Куин затвори очи от болка.

— Той временно е… вън от строя. Действай, Кимура!

Отговорът на Кимура, независимо какъв беше, се изгуби сред друго смущение по канала. В шлема на Марк не беше заредена никаква програма за Кимура и неговата задача, но лейтенантът, изглежда, предаваше от някъде другаде, не от медицинския комплекс. Маневра? Ако е така, Кимура задържаше доста големи сили на врага далеч от тях. Обади се сержант Фармингам от десантната совалка и подкани Куин да побърза. Едновременно с него се обадиха от Оранжевата команда да докладват, че са били принудени да напуснат друга изгодна позиция.

— Може ли совалката да кацне на тази сграда и да ни вземе? — попита Куин, гледайки подпорните греди над главата си.

Торн проследи погледа й и се намръщи.

— Може да ни погребе под този покрив.